المشاعر والأحاسيس

Понеделникът започна зле. Будилникът не звънна и се събудих в осем и половина. Ядосах се на себе си, облякох се за пет минути и хукнах към метрото. Разбира се, изпуснах го. В офиса шефът ме посрещна с думите: „Леле, колко рано си днес!“ Бях много изнервена. Цяла сутрин нищо не вървеше добре и вече ми беше писнало. На обяд колежката ми Мила ми разказа, че и тя е закъсняла. Тичала за автобуса с кафе в ръка и си изцапала новата риза. Умряхме от смях и вече не бях ядосана. Следобед дойде добрата новина: проектът ни е одобрен! Шефът беше изненадан, че сме свършили толкова бързо. Вечерта се обадих на мама. Мъчно ми е за нея, защото тя живее в Киев, а аз съм в София. Радвам се, че можем да говорим по телефона всеки ден. Разказах ѝ всичко и тя се смя с мен. Накрая каза: „Виждаш ли? Ден, който започва зле, може да свърши много добре.“ Легнах си щастлива. Кеф ми е, когато мама е права.

بدأ يوم الاثنين بشكل سيئ. لم يرن منبهي فاستيقظت في الثامنة والنصف. غضبت من نفسي، وارتديت ملابسي في خمس دقائق، وأسرعت إلى المترو. وطبعا فاتني. في المكتب استقبلني المدير بقوله: «⁠واو، ما أبكرك اليوم!⁠» كانت أعصابي مشدودة تماما. طوال الصباح لم ينجح شيء، وكنت قد سئمت. وقت الغداء أخبرتني زميلتي ميلا أنها تأخرت هي أيضا. يبدو أنها ركضت خلف الحافلة وفي يدها قهوة فلطخت قميصها الجديد. كدنا نموت من الضحك ولم أعد غاضبة. وبعد الظهر جاء الخبر السار: تمت الموافقة على مشروعنا! وتفاجأ المدير بأننا أنجزناه بهذه السرعة. في المساء اتصلت بأمي. أشتاق إليها، لأنها تعيش في كييف وأنا في صوفيا. يسعدني أننا نستطيع التحدث بالهاتف كل يوم. حكيت لها كل شيء فضحكت معي. وفي النهاية قالت: «⁠أرأيت؟ اليوم الذي يبدأ بشكل سيئ قد ينتهي بشكل جيد جدا.⁠» ذهبت إلى النوم سعيدة. أحب أن تكون أمي على حق.