مقابلة عمل

Казвам се Олег, от Киев съм и от две години живея във Варна. Миналия месец кандидатствах за позиция „програмист“ в една малка фирма. Преди интервюто много се притеснявах — не толкова за въпросите, колкото за българския си. Вечерта преди интервюто почти не спах. Приготвих се добре. Написах си отговори на типичните въпроси и ги упражнявах с приятелката си. Тя ми каза: „Не говори само с «искам». Казвай «бих искал», «бих могъл» — звучи по-професионално.“ На интервюто ме посрещнаха двама души: ръководителят на екипа и една жена от „Човешки ресурси“. Първият въпрос беше: „Разкажете ни за себе си.“ Отговорих спокойно, защото го бях упражнявал сто пъти. После ме питаха за силните и слабите ми страни и за опита ми в екипна работа. Интервюто продължи почти цял час. Накрая ръководителят каза: „Може да ми говорите на ти — тук всички сме на ти.“ Това ме изненада, но ми стана много приятно. След три дни ми се обадиха: взеха ме! Започвам от първи ноември. Изпитателният срок е три месеца, но вече не се притеснявам.

اسمي أوليه، أنا من كييف وأعيش في فارنا منذ سنتين. الشهر الماضي تقدمت لوظيفة مبرمج في شركة صغيرة. قبل المقابلة كنت متوترا جدا — ليس بسبب الأسئلة بقدر ما كان بسبب لغتي البلغارية. في الليلة السابقة للمقابلة لم أكد أنام. استعددت جيدا. كتبت إجابات عن الأسئلة المعتادة وتدربت عليها مع صديقتي. قالت لي: «⁠لا تقل فقط «искам⁠» (أريد). قل «⁠бих искал⁠» (أود)، «⁠бих могъл⁠» (يمكنني) — هذا يبدو أكثر مهنية.» في المقابلة استقبلني شخصان: قائد الفريق وامرأة من قسم الموارد البشرية. كان السؤال الأول: «⁠حدثنا عن نفسك.⁠» أجبت بهدوء، لأنني تدربت عليه مئة مرة. ثم سألوني عن نقاط قوتي وضعفي وعن خبرتي في العمل ضمن فريق. استمرت المقابلة ساعة تقريبا. وفي النهاية قال قائد الفريق: «⁠يمكنك مخاطبتي بـ«ти⁠» — كلنا نتخاطب بـ«⁠ти⁠» هنا.» فاجأني ذلك، لكنه كان لطيفا جدا. بعد ثلاثة أيام اتصلوا بي: حصلت على الوظيفة! سأبدأ في الأول من نوفمبر. فترة التجربة ثلاثة أشهر، لكنني لم أعد متوترا.