الرسم والمعارض

В неделя с приятелката ми Вера отидохме в Националната галерия. Там от няколко месеца е подредена изложба с творби на български художници от двадесети век. В първата зала има портрети и пейзажи. Много ми харесаха картините на Владимир Димитров – Майстора. Той рисува селски хора, жътва и плодове с ярки, топли цветове. Някои от портретите са нарисувани преди повече от сто години, но изглеждат съвсем съвременни. Във втората зала са изложени абстрактни творби. Вера ги хареса, а аз дълго гледах едно голямо платно и не разбрах какво изобразява. Екскурзоводката ни обясни, че художникът не рисува предмети, а чувства. След това картината ми се стори по-интересна. В последната зала има скулптури от камък и дърво. До всяка творба има малък надпис с името на автора и годината. Пипането е забранено, но снимането без светкавица е разрешено. Накрая пихме кафе в двора на галерията и спорихме коя творба е най-хубава. Така и не се съгласихме, но решихме след месец да отидем пак.

يوم الأحد ذهبت مع صديقتي فيرا إلى المعرض الوطني. منذ بضعة أشهر يُقام فيه معرض لأعمال فنانين بلغار من القرن العشرين. في الغرفة الأولى صور شخصية ومناظر طبيعية. أعجبتني كثيرا لوحات فلاديمير ديميتروف — «⁠المعلّم⁠». إنه يرسم أهل القرية والحصاد والفاكهة بألوان زاهية دافئة. بعض الصور الشخصية رُسمت قبل أكثر من مئة عام، لكنها تبدو حديثة تماما. في الغرفة الثانية أعمال تجريدية. أعجبت فيرا، أما أنا فنظرت طويلا إلى لوحة كبيرة ولم أفهم ماذا تصوّر. شرح لنا المرشد أن الفنان يرسم مشاعر لا أشياء. بعد ذلك بدت لي اللوحة أكثر إثارة للاهتمام. في الغرفة الأخيرة منحوتات من الحجر والخشب. بجانب كل عمل بطاقة صغيرة عليها اسم الفنان والسنة. اللمس ممنوع، لكن التصوير بلا فلاش مسموح. في النهاية شربنا القهوة في فناء المعرض وتجادلنا حول أجمل عمل. لم نتفق أبدا، لكننا قررنا أن نعود بعد شهر.