بيو يافوروف

Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; — музика — лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли! Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях — не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли… Не искат и не обещават те! — Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете… Авторски коментар Представи си, че в книжарница в София двама души четат това стихотворение един след друг. Първият запазва еднаква малка пауза след всеки ред. Втората читателка следва изречението и оставя повторението да промени тона. Текстът е същият, но връзките между частите му се чуват различно. Точно тази разлика ще изследваме. Не търсим тайно послание, което някой трябва да ни съобщи. Търсим как думите правят възможни няколко обосновани прочита. Началото съпоставя очи, душа и дете. Не получаваме външен портрет с цвят, форма и възраст. Вниманието се премества от видимото към представа за чистота. Музиката и лъчите също не са части на лицето. Те свързват различни усещания и така разширяват образа. Ако преведем всичко в сухо твърдение, ще загубим важна част от внушението: възможността да усетим връзката, преди да я назовем. Местоимението в края на третия ред отлага назоваването на вършителя. Това е обратен словоред, но не и случайна украса. Първо чуваме отказа от искане и обещание; едва след това изказването се затваря. При четене на глас не е нужно да подчертаваш всяка дума. Избери кое е важно за твоя прочит: липсата на настояване, липсата на обещание или самото присъствие на очите. После провери дали следващите редове подкрепят избора ти. Средата на стихотворението съдържа твърдение и неговото отрицание. Бъдещето първо е представено като заплаха, а после заплахата е отхвърлена. Обратният ред на думите прави връзката видима: едни и същи части се връщат с променена посока. Нека не свеждаме това до отговора, че говорителят просто е сменил мнението си. Повторението може да се чуе и като опит да удържи желаната чистота въпреки страха. Това е хипотеза, а не документ за душевното състояние на автора. Повтарящата се молба също не стои неподвижно. Първият път тя звучи преди заплахата, а втория път — след нейното отхвърляне. Същите думи вече носят памет за прочетеното. Ето защо механичното повторение на една и съща мелодия може да заличи развитието. Опитай втория път да запазиш повече колебание или повече решимост. И в двата случая обясни коя връзка в текста те е насочила. Не е достатъчно само да кажеш, че така ти харесва. В края се връщат очите, музиката, лъчите и душата. Затварянето напомня началото, без да изтрива напрежението в средата. Затова огледалната композиция не означава непременно спокоен кръг. Можем да чуем постигната увереност, но можем да чуем и настойчив опит да убеди себе си. Добрият коментар разграничава тези възможности и посочва на какво се опира. На финала прочети началото още веднъж. Отбележи една промяна в своя глас и я обвържи с точен детайл, а не с обща дума като красиво. Последната дума на този разговор не е присъда. Попитай събеседника си каква промяна е чул и сравни неговото усещане със своето намерение.

عينان جميلتان. روح طفل ين عينان جميلتان؛ - موسيقى - أشعة لا يسألون ولا يعدون... روحي تصلي، طفل، روحي تصلي! العواطف والمصاعب ستلقي عليهم غدًا حجاب العار و حجاب العار والخطيئة – لن يلقى عليهم بالأهواء والمصاعب. روحي تصلي، طفل، روحي يصلي... لا يسألون ولا يعدون! - عينان جميلتان. الموسيقى والأشعة في عينان جميلتان. روح طفل... تعليق المؤلف تخيل أنه في مكتبة في صوفيا، قرأ شخصان هذه القصيدة واحدًا تلو الآخر. الأول يحتفظ بنفس التوقف الصغير بعد كل سطر. القارئ الثاني، امرأة، يتابع الجملة ويترك التكرار يغير النغمة. النص هو نفسه، لكن الروابط بين أجزائه تُسمع بشكل مختلف. وهذا هو الفرق بالتحديد الذي سنستكشفه. نحن لا نبحث عن رسالة سرية يجب على شخص ما أن يوصلها إلينا. نحن نبحث عن كيف تجعل الكلمات من الممكن قراءات متعددة. البداية تجمع بين العيون والروح والطفل. لا نحصل على صورة خارجية للون والشكل والعمر. يتحول الاهتمام من المرئي إلى فكرة النقاء. الموسيقى والأشعة ليست أيضًا جزءًا من الوجه. إنهم يربطون بين الأحاسيس المختلفة وبالتالي يوسعون الصورة. إذا ترجمنا كل شيء إلى عبارة جافة، فإننا نفقد جزءًا مهمًا من الاقتراح: القدرة على الشعور بالاتصال قبل أن نسميه. الضمير الموجود في نهاية السطر الثالث يؤجل تسمية الفاعل. هذا ترتيب مقلوب للكلمات، لكنه ليس زخرفة عرضية. أولاً نسمع أن العيون لا تسأل ولا تعد؛ عندها فقط يغلق الكلام. عند القراءة بصوت عالٍ، لا تحتاج إلى وضع خط تحت كل كلمة. اختر ما هو مهم لقراءتك: عدم التطفل، أو عدم الوعد، أو مجرد حضور العيون. ثم تحقق مما إذا كانت السطور التالية تدعم اختيارك. وسط القصيدة يحتوي على البيان ونفيه. يتم تقديم المستقبل أولاً كتهديد، ثم يتم رفض التهديد. الترتيب العكسي للكلمات يجعل الاتصال مرئيًا: تعود الأجزاء نفسها في اتجاه معكوس. دعونا لا نختصر هذا في الإجابة على أن المتحدث قد غير رأيه للتو. ويمكن أيضًا سماع التكرار كمحاولة للحفاظ على النقاء المرغوب فيه رغم الخوف. هذه فرضية، وليست وثيقة عن الحالة الذهنية للمؤلف. والصلاة المتكررة لا تقف ساكنة أيضًا. في المرة الأولى يبدو قبل التهديد، وفي المرة الثانية - بعد رفضه. نفس الكلمات تحمل بالفعل ذاكرة لما تم قراءته. ولهذا السبب فإن التكرار الميكانيكي لنفس اللحن يمكن أن يطمس التطور. حاول المرة الثانية للاحتفاظ بمزيد من التردد أو المزيد من التصميم. في كلتا الحالتين، اشرح الرابط الموجود في النص الذي يوجهك. لا يكفي أن تقول أنك معجب بهذه الطريقة. في النهاية، تعود العيون والموسيقى والأشعة والروح. الإغلاق يذكرنا بالبداية دون محو التوتر في المنتصف. لذلك، فإن تكوين المرآة لا يعني بالضرورة وجود دائرة هادئة. يمكننا أن نسمع الثقة المتحققة، ولكن يمكننا أيضًا أن نسمع الطمأنينة الذاتية الملحة. والتعليق الجيد يميز بين هذه الاحتمالات ويبين ما تعتمد عليه. وفي النهاية اقرأ البداية مرة أخرى. لاحظ تغيرًا في صوتك واربطه بتفاصيل معينة، وليس بكلمة عامة مثل جميل. الكلمة الأخيرة في هذه المحادثة ليست حكما. اسأل شريكك عن التغيير الذي سمعه وقارن انطباعه مع نيتك.