Sharon Hahn Darlin · CC BY 2.0 · Източник
Айрян
„Айрян“
е студена напитка от кисело мляко, вода и щипка сол.
Открий България
Културата зад думите
borzo · CC BY-SA 3.0 · Източник
Баница
„Баница“
се прави от тънки кори, яйца и „сирене“
.
Popo le Chien · CC0 · Източник
Шопска салата
„Шопска салата“
— домати, краставици, чушки и лук под снежна планина от настъргано сирене — е неофициалното национално ястие.
Petko Yotov (user:5ko) · CC BY-SA 3.0 · Източник
Мартеница
На 1 март българите си подаряват „мартеници“
— червено-бели пискюли или гривни — с пожеланието „Честита Баба Марта!“
.
Elena Chochkova · CC BY-SA 3.0 · Източник
Баба Марта
В народната традиция март е „Баба Марта“
— капризна старица.
Ttaanya · CC BY-SA 4.0 · Източник
Трети март
На 3 март България празнува националния си празник — „Освобождението“
.
Mark Ahsmann · CC BY-SA 4.0 · Източник
24 май — празникът на буквите
24 май е празник на българската азбука, просвета и култура — за много българи най-милият празник.
Ned Jelyazkov · CC BY-SA 3.0 · Източник
Кисело мляко
Българите рядко казват „йогурт“
— казват „кисело мляко“
.
Animsaj · CC BY-SA 3.0 · Източник
Долината на розите
Между Стара планина и Средна гора се простира „Долината на розите“
— около Казанлък и Карлово.
Artkostov · CC BY-SA 4.0 · Източник
Нестинари
В няколко села в Странджа „нестинарите“
играят боси върху „жарта“
, държайки икони на свети Константин и Елена.
Sjordanov · CC BY-SA 4.0 · Източник
Кукери
През зимата, особено около Нова година и преди Великия пост, групи „кукери“
обикалят селищата с огромни маски, кози и овчи кожи и тежки звънци на кръста.
Boby Dimitrov · CC BY-SA 2.0 · Източник
Бъдни вечер
На 24 декември — „Бъдни вечер“
— семейството сядва на постна вечеря с нечетен брой ястия, често седем, девет или единадесет: пълнени чушки, боб, „сарми“
, орехи, „ошав“
от сушени плодове.
EvelinaRibarova · CC BY-SA 4.0 · Източник
_2013.jpg){kind=link}
Великденски яйца
За „Великден“
българите боядисват яйца на Велики четвъртък или събота, като първото е винаги червено.
MichaelElfial · CC BY-SA 3.0 · Източник
.jpg){kind=link}
Кафето
В България „едно кафе“
е еспресо — силно и малко.
Ale.ch.geor · CC BY 4.0 · Източник
_at_Vitosha_Station_(Sofia_Metro).jpg){kind=link}
Софийското метро
Софийското метро е бързо, чисто и удобно: няколко линии свързват центъра с кварталите и летището.
SPARKY358 · CC BY 4.0 · Източник
С влака
Българските влакове (БДЖ) са бавни, но евтини и живописни — линиите през Искърското дефиле и Родопите са прекрасни.
Staryyeyes · CC BY-SA 4.0 · Източник
Хижи и планини
България е страна на планините: Рила, Пирин, Родопите, Витоша над София и дългата Стара планина.
Nenko Lazarov · CC BY 2.5 · Източник
Черно море
За българите лятото е „море“
.
Design commissioned and issued by the Bulgarian National Bank (Българска народна банка) on behalf of the Republic of Bulgaria. · Обществено достояние · Източник
Еврото
От 1 януари 2026 г. България използва еврото.
Андрей Романенко · CC BY-SA 4.0 · Източник
Аптеките
Зелен кръст и думата „аптека“
— и сте на правилното място; аптеки има почти на всеки ъгъл.
1aeg.sofia · CC BY 4.0 · Източник
Училището
Учебната година обикновено започва на 15 септември — „първият учебен ден“
е празник с цветя за учителя.
Bin im Garten · CC BY-SA 3.0 · Източник
На пазара
Всеки град има свой „пазар“
, а на много места има и пазарен ден, често в събота или неделя.
VasilPetrov92 · CC BY-SA 4.0 · Източник
Хоро
На сватби, събори и празници българите играят „хоро“
— верига от хора, хванати за ръце или за коланите.
Мерси и благодаря
Българите казват „мерси“
постоянно.
Айде!
„Айде“
(или „хайде“
) е една от най-полезните български думи.
Да или не?
Традиционно българите клатят глава наляво-надясно за „да“
и кимат нагоре-надолу за „не“
.
Имен ден
Много българи празнуват „имен ден“
— празника на светеца, чието име носят — както рождения си ден.
Пожелания за всяка ситуация
Българите обичат пожеланията.
Поздрави и целувки
Непознати и делови партньори си подават ръка и казват „Здравейте!“
или „Добър ден!“
.
Бакшиш
В ресторант бакшишът е около 10%, ако обслужването ви е харесало; в кафе е достатъчно да закръглите сумата.
Българската кирилица
Българската кирилица има свой облик.
Кафенце и хлебче
Българите обичат умалителните думи — с наставки като „-че“
, „-ка“
, „-ичка“
.
Лека нощ
„Лека нощ“
казваме само при раздела късно вечерта или преди сън — никога като поздрав при среща.
Честито!
„Честито!“
е универсалното поздравление — за бебе, нова работа, нова кола или взет изпит.
Точно така!
Когато сте напълно съгласни, кажете „Точно така!“
или „Така е“
.
Хайде, бате!
„Бате“
значи „по-голям брат“
, но така приятелски се обръщаме и към всеки мъж, малко по-възрастен от нас — таксиджия, съсед, непознат на улицата: „Бате, къде е спирката?“
.
Работно време
На вратата търсете табела „Работно време“
.
Личният лекар
В България първата стъпка е „личният лекар“
— избирате го сами и се записвате при него.
Адресна регистрация
В България различаваме „постоянен адрес“
(в личната карта) и „настоящ адрес“
(където наистина живеете).
Българските имена
Българинът обикновено има три имена: лично име, бащино име (от името на баща му) и фамилия — например „Иван Георгиев Петров“
.
Славянските съседи
Българският е южнославянски език — най-близък до македонския и родствен на сръбския, руския, украинския, полския и чешкия.