Умозаключителни форми

Следа → извод. Влизаш в мокър двор: „⁠Валяло е⁠“. Не си видял дъжда, но съдиш по следите. Това е умозаключителна употреба, наричана конклузив.

Моделите приличат на преизказните, но в трето лице пазят „⁠е/са⁠“: „⁠пишел е⁠“, „⁠писал е⁠“, „⁠бил е писал⁠“, „⁠щял е да пише⁠“, „⁠щял е да е писал⁠“. За отрицание: „⁠не е писал⁠“; при бъдещите форми е възможно „⁠нямало е да пише⁠“.

Първо и второ лице съвпадат по форма с преизказните: „⁠писал съм⁠“, „⁠писал си⁠“. Ситуацията показва дали правиш извод, или предаваш чужди думи. Причастието се съгласува: „⁠писала е⁠“, „⁠писали са⁠“.

Не всяко „⁠е писал⁠“ е извод. Формата съвпада с минало неопределено: „⁠Той е писал три книги⁠“ може просто да съобщава факт. Търси следите и контекста, не само окончанието.

„⁠Ти си бил тук!⁠“ може да изразява внезапно откритие — адмиративна употреба. Тя не означава задължително, че някой ти го е казал.