В български няма инфинитив. Вместо него казваме „да“
+ глагол: „Искам да пия“
(буквално: искам аз да пия).
И двата глагола се променят:
„Искам да пия кафе.“
„Искаш ли да дойдеш?“
„Можем да отидем утре.“
„Трябва“
не се променя по лице и число — променя се само глаголът след „да“
: „Трябва да тръгвам.“
, „Трябва да вземеш лекарството.“
Също и „Може ли да…?“
: „Може ли да платя с карта?“
Друг човек? Просто смени лицето: „Искам да дойдеш.“
(искам ти да дойдеш).
Отрицание: „Не мога да дойда.“
Внимавай: това „да“
не значи „да“
като отговор!
| Кой | Искам + да + глагол |
|---|---|
| аз | Искам да пия кафе. |
| ти | Искаш да пиеш кафе. |
| той / тя | Иска да пие кафе. |
| ние | Искаме да пием кафе. |
| вие | Искате да пиете кафе. |
| те | Искат да пият кафе. |
Примери
Искам да поръчам, моля.
Може ли да платя с карта?
Не мога да дойда утре.
Трябва да вземеш лекарството.
Искаш ли да отидем на кино?
Искам да дойдеш с мен.
Бърз тест
Искам ___ пия вода.
да
„Искам“+
„да“+ глагол.
Ние можем да ___ утре.
дойдем
След„да“глаголът е в същото лице:
„ние“→
„дойдем“.
Кое е правилно?
Трябва да тръгваме.
„Трябва“не се променя по лице и число.
В „Искам да пия кафе“
думата „да“
е отговор „да“
.
Невярно
Тук„да“само свързва глаголите.
Казваш на приятел, че искаш той да дойде:
Искам да дойдеш.
„дойдеш“= ти ще дойдеш;
„дойда“= аз.