Недоверие към чуждо твърдение

Дубитативът добавя недоверие към твърдение: „⁠Той бил писал доклада сам!⁠“.

Към преизказния модел се добавя „⁠бил⁠“, съгласуван по род и число: „⁠бил пишел⁠“, „⁠била пишела⁠“, „⁠били пишели⁠“; за аорист — „⁠бил писал⁠“. В първо и второ лице пазиш спомагателния глагол: „⁠бил съм писал⁠“, „⁠бил си писал⁠“, „⁠били сме писали⁠“, „⁠били сте писали⁠“. В трето лице няма външно „⁠е/са⁠“.

За бъдеще: „⁠щял бил да пише⁠“; за завършване преди бъдещ момент: „⁠щял бил да е писал⁠“. Не добавяй второ „⁠бил⁠“: за перфект и минало предварително няма отделна дубитативна форма. Отрицанието може да е „⁠не бил писал⁠“ или „⁠нямало било да пише⁠“.

Съвпадение: „⁠бил писал⁠“ може да е и неутрално преизказване на „⁠е писал⁠“ или „⁠беше писал⁠“. Недоверието се разпознава по контекста, интонацията и думи като „⁠уж⁠“. Самото „⁠уж⁠“ не създава дубитативна форма.

скептичното повтаряне може да прозвучи подигравателно. За спокоен разговор можеш да кажеш: „⁠Не съм сигурен, че това е така⁠“.