Бъдеще в миналото: щях да

Бъдеще спрямо тогава. „⁠В понеделник планът беше ясен: в сряда щях да пътувам⁠“. В понеделник пътуването още е предстояло. Формата сама не казва дали то после се е осъществило.

Образувай с „⁠щях, щеше, щеше, щяхме, щяхте, щяха⁠“ + „⁠да⁠“ + сегашна форма. И двата глагола показват лицето: „⁠щяхме да пътуваме⁠“. Няма промяна по род.

Основният отрицателен модел е безличното „⁠нямаше да⁠“: „⁠нямаше да пътувам⁠“, „⁠нямаше да пътуваме⁠“. Променя се само глаголът след „⁠да⁠“.

План, който пропада: „⁠Щях да ти пиша, но ми падна батерията⁠“. Контекстът, не само формата, показва, че не съм писал.

Условен резултат: „⁠Ако имах време, щях да дойда⁠“. Същият строеж може да служи за нереално условие.

Разграничавай „⁠щеше да дойде⁠“ от преизказното „⁠щял да дойде⁠“: първото поставя бъдещето в минал контекст; второто предава чужда информация. В непряка реч е възможно и „⁠Той каза, че ще дойде⁠“; българският не изисква автоматично съгласуване на времената като английския.