Повели и молби: вид, отрицание и местоимения

Свършеният вид обикновено насочва към един резултат: „⁠Прочетете въпроса⁠“. Несвършеният подхожда за процес или повтаряща се инструкция: „⁠Четете внимателно⁠“. Контекстът и тонът също имат значение: несвършеният вид не е непременно неучтив.

За обикновена забрана използвай „⁠не⁠“ + несвършена повелителна форма: „⁠Не изпращайте⁠“. Друга възможност е „⁠недей / недейте да⁠“ + несвършен глагол в сегашно време: „⁠Недейте да изпращате⁠“. Не образувай забраната механично от „⁠изпратете⁠“.

При положителна повеля кратките местоимения са след глагола: „⁠Изпратете ми го⁠“. При отрицание са пред него: „⁠Не ми го изпращайте⁠“; с „⁠недейте да⁠“: „⁠Недейте да ми го изпращате⁠“. „⁠Ми⁠“ е пред „⁠го⁠“.

„⁠Нека⁠“ позволява подбуда и за друго лице: „⁠Нека той провери⁠“. За съвместно действие: „⁠Нека проверим⁠“. В официална среда добави „⁠моля⁠“; не разчитай само на формата за учтивост.