История на езика: следи в съвременния текст

Не чети стария текст като съвременен с правописни грешки. Старобългарският книжовен език от IX–XI век е засвидетелстван с глаголица и кирилица. Глаголицата е създадена от Константин-Кирил; кирилицата се развива по-късно в старобългарската книжовна среда. Език, азбука и правопис не са едно и също.

Преходът към съвременния български включва постепенно ограничаване на падежите, развитие на член след името и замяна на инфинитива с да-конструкции. Това не става с една реформа. В „⁠на брата⁠“ отношението се изразява с предлог, а „⁠дома⁠“, „⁠боже⁠“ и „⁠кому⁠“ пазят различни следи от стари форми.

Реформите от 1921 и 1945 г. засягат писането, а не въвеждат аналитичната граматика. През 1945 г. от азбуката отпадат „⁠ѣ⁠“ и „⁠ѫ⁠“, както и краесловните „⁠ъ⁠“ и „⁠ь⁠“.

При четене отдели оригиналния запис от осъвременената версия. Обяснявай архаизмите според контекста. Заемка от чужд език не е непременно неправилна дума: произходът и днешната употреба са различни въпроси.