Времената в разказа: събитие, фон, перспектива

Аористът придвижва разказа: „⁠Мария отвори вратата и влезе⁠“. Имперфектът рисува фон, продължаващо действие или повторение: „⁠Навън валеше; тя чакаше⁠“. Това не е правило за дължината: кратко действие също може да е фон.

Миналото предварително връща към по-ранно събитие: „⁠Колегата вече беше тръгнал⁠“. Бъдещето в миналото показва какво предстои от тогавашната гледна точка: „⁠Щеше да се върне след час⁠“. Отрицателната форма е „⁠нямаше да се върне⁠“, не механично добавено „⁠не щеше⁠“.

Историческото сегашно приближава минало събитие: „⁠Вчера вървя към гарата и изведнъж виждам Мария⁠“. Времевата опора показва, че това не става сега. В този план използвай подходящи сегашни форми, не гола сегашна форма на свършен глагол.

Смяната на плана може да е съзнателен похват. Не обявявай всяка смяна за грешка, но провери какво я мотивира.

Всички примери тук са оригинални. При художествен текст разграничавай гласа на разказвача, пряката реч и преразказа; те не изискват непременно еднакъв избор на времена.