Превръщаш действието в тема. „Екипът сравнява данните“
става „сравняването на данните от екипа“
. Така можеш да свържеш цяло действие с друго: „Сравняването на данните отне два дни“
.
При глаголните съществителни на -не запазваш идеята за действие: „четене“
, „измерване“
, „обсъждане“
. Те са от среден род: „обсъждането“
. Съществителните на -ние могат да назовават действие, но и резултат: „решение“
. Не заменяй суфиксите механично. „Измерване“
и „измерение“
не са едно и също.
Прилагателно също може да стане съществително: „точен → точност“
. Това е качество, не действие.
Следи отношенията. „Оценката на студентите“
може да означава оценка, която те дават, или оценка за тях. „Оценката, дадена от студентите“
премахва двусмислието.
Натрупването на съществителни крие действащите лица и затруднява четенето. „След обсъждане екипът прие плана“
често е по-ясно от „осъществяване на приемане след провеждане на обсъждане“
. Избирай сгъстен изказ само ако печелиш яснота.
| изходен израз | съществително в контекст |
|---|---|
| измервам | измерване на температурата |
| обсъждам | обсъждане на плана |
| сравнявам | сравняване на данните |
| точен | точност на резултата |
| екипът проверява | проверка от екипа |
Примери
Сравняването на двата метода отне цял ден.
След обсъждането екипът промени плана.
Точността на измерването зависи от уреда.
Оценката, дадена от студентите, е положителна.
Приемането на заявки приключва в петък.
Решението на задачата е на следващата страница.
Бърз тест
___ на данните отне два дни.
Сравняването
Съществителното назовава действието като цяло и е подлог на„отне“.
Кой израз ясно посочва, че студентите дават оценката?
Оценката, дадена от студентите.
„От студентите“посочва действащите;
„на“само по себе си оставя две тълкувания.
Кое съществително назовава качество, а не действие?
Точност.
„Точност“идва от
„точен“; другите две назовават действия.
Суфиксите -не и -ние могат винаги да се заменят без промяна на значението.
Невярно
„Измерване“е действие;
„измерение“може да назовава измерение на пространството.
Коя преработка най-ясно запазва действащото лице: екипът обсъди и прие плана?
След обсъждане екипът прие плана.
Глаголът„прие“и подлогът
„екипът“запазват отговора на
„кой какво направи“.