От действие към съществително

Превръщаш действието в тема. „⁠Екипът сравнява данните⁠“ става „⁠сравняването на данните от екипа⁠“. Така можеш да свържеш цяло действие с друго: „⁠Сравняването на данните отне два дни⁠“.

При глаголните съществителни на -не запазваш идеята за действие: „⁠четене⁠“, „⁠измерване⁠“, „⁠обсъждане⁠“. Те са от среден род: „⁠обсъждането⁠“. Съществителните на -ние могат да назовават действие, но и резултат: „⁠решение⁠“. Не заменяй суфиксите механично. „⁠Измерване⁠“ и „⁠измерение⁠“ не са едно и също.

Прилагателно също може да стане съществително: „⁠точен → точност⁠“. Това е качество, не действие.

Следи отношенията. „⁠Оценката на студентите⁠“ може да означава оценка, която те дават, или оценка за тях. „⁠Оценката, дадена от студентите⁠“ премахва двусмислието.

Натрупването на съществителни крие действащите лица и затруднява четенето. „⁠След обсъждане екипът прие плана⁠“ често е по-ясно от „⁠осъществяване на приемане след провеждане на обсъждане⁠“. Избирай сгъстен изказ само ако печелиш яснота.