Правопис: слети думи и капани при членуване

Не избирай член по мястото на думата. В „⁠Подписан е докладът⁠“ подлогът е след глагола и изисква пълен член. В „⁠Изпратих доклада⁠“ името е допълнение. След предлог се пише кратък член: „⁠за доклада⁠“.

Пълен член има и в „⁠Това е новият директор⁠“: членуваната част участва в съставното именно сказуемо. Следователно правилото не е само „⁠пълен член при подлог⁠“. Използвай „⁠той⁠“ или „⁠него⁠“ вместо съответната цяла група, но провери синтактичната ѝ роля. Прякори като „⁠Апостола⁠“ са особен случай и не следват механично този тест.

Разграничавай слято, полуслято и разделно писане. „⁠Научноизследователски⁠“ е една дума; „⁠научно-технически⁠“ съчетава равноправни основи. В „⁠по-добър⁠“ и „⁠най-важен⁠“ има дефис. Тирето в изречението е друг знак.

Отрицателната частица се пише отделно от личния глагол: „⁠не разбирам⁠“. „⁠Неразбираем⁠“ назовава качество и се пише слято. При противопоставяне е възможно разделно писане: „⁠не ясен, а объркващ⁠“. Не превръщай тази разлика в правило за всички причастия и прилагателни. При колебание провери цялата дума и употребата ѝ в правописен речник.