Причастия: действие като признак

Причастието свързва действие с признак: „⁠пишещият ученик⁠“ = ученикът, който пише. Разграничавай четири полезни типа:

• Сегашно деятелно: „⁠пишещ⁠“ — някой извършва действието. Образува се от несвършени глаголи; в писмената реч съкращава описания.
• Минало свършено деятелно: „⁠чел⁠“, „⁠писал⁠“ — участва в „⁠е чел⁠“, „⁠беше чел⁠“ и може да описва: „⁠ученикът, прочел текста⁠“.
• Минало несвършено деятелно: „⁠четял⁠“, „⁠пишел⁠“ — участва в преизказни и умозаключителни форми. Не го използвай механично като прилагателно пред съществително.
• Минало страдателно: „⁠прочетен⁠“, „⁠подписан⁠“, „⁠измит⁠“ — нещо е подложено на действието.

Причастията се съгласуват: „⁠пишеща, пишещо, пишещи⁠“; „⁠прочетена, прочетено, прочетени⁠“. Като определения могат да се членуват: „⁠подписаният документ⁠“, но „⁠видях подписания документ⁠“.

Разграничавай извършител от засегнат предмет: „⁠пишещият ученик⁠“ пише, а „⁠написаният текст⁠“ е резултат. В разговор може да е по-ясно „⁠ученикът, който пише⁠“.

Формите не се получават с една универсална наставка: учи „⁠пиша — писал — пишел — пишещ — писан⁠“ поотделно.