Учтивост в преговорите: ясна молба, свободен отговор

Учтивостта не е натрупване на извинения. Тя дава на събеседника място за отговор. Посочи искането и при нужда причината: „⁠Бихте ли изпратили офертата до петък? Трябва да сравним условията⁠“.

„⁠Бихте ли⁠“ + форма на -л прави молбата по-косвена: „⁠Бихте ли проверили?⁠“. „⁠Може ли да проверите?⁠“ също е учтиво. Избирай спрямо отношенията; условната форма не е задължителна във всяка молба. Към един получател с учтиво „⁠Вие⁠“ също казваме „⁠бихте изпратили⁠“.

„⁠Ако не Ви затруднява⁠“ признава усилието, но не отменя натиска, ако искането е нереалистично. Не представяй задължителен срок като свободен избор.

При несъгласие признай аргумента и посочи своята причина: „⁠Разбирам Ви, но този срок не ни устройва⁠“. Предложи алтернатива: „⁠Можем ли да обсъдим понеделник?⁠“.

При отказ ясното „⁠За съжаление, няма да успеем до петък⁠“ е по-полезно от неясно обещание. „⁠Благодаря Ви за разбирането⁠“ не е заместител на реална договорка. Тонът и интонацията могат да превърнат и учтива форма в ирония.