Притежателни местоимения: моят и ми

Има два начина да кажеш „⁠мой⁠“:

Дълга форма — пред съществителното, съгласува се като прилагателно и взема член: „⁠моята кола⁠“, „⁠моят брат⁠“, „⁠моите деца⁠“. Без член може да стои и пред съществително: „⁠мой приятел⁠“, или само: „⁠Това е мое.⁠“

Кратка форма — след съществителното с член: „⁠колата ми⁠“, „⁠апартаментът ни⁠“, „⁠децата им⁠“. Това е всекидневният избор.

Семейство: при близки роднини в единствено число кратката форма обикновено е без член: „⁠майка ми⁠“, „⁠брат ми⁠“, „⁠сестра ти⁠“. Но: „⁠синът ми⁠“, „⁠съпругът ми⁠“, „⁠детето ми⁠“, а в множествено число — „⁠децата ми⁠“, „⁠родителите ми⁠“.

С прилагателно кратката форма е след прилагателното: „⁠новата ми кола⁠“.

„⁠Си⁠“ = свой, на подлога: „⁠Взех си чадъра.⁠“ Сравни: „⁠Той взе чадъра му.⁠“ — на друг човек.