Относителни изречения: който, какъвто, където

„⁠Който⁠“ се съгласува с думата, която пояснява: „⁠законът, който⁠“, „⁠книгата, която⁠“, „⁠мястото, което⁠“, „⁠хората, които⁠“.

За мъж, който не е подлог в подчинената част, книжовната форма е „⁠когото⁠“: „⁠историкът, когото поканихме⁠“; след предлог: „⁠човекът, с когото разговарях⁠“. За предмет остава „⁠който⁠“: „⁠законът, който обсъждаме⁠“. „⁠На когото⁠“ е обичайно; „⁠комуто⁠“ е книжовно.

„⁠Чийто⁠“ изразява притежание и се съгласува с притежаваното, не с притежателя: „⁠жената, чиито книги чета⁠“.

„⁠Какъвто⁠“ насочва към вид или качество, често след „⁠такъв⁠“: „⁠такъв разказ, какъвто търсех⁠“. „⁠Където⁠“ назовава място, а „⁠когато⁠“ — време: „⁠денят, когато пристигнах⁠“.

Отделяй подчинената част със запетаи, включително когато е вътре в главната: „⁠Книгата, която ми даде, е тук⁠“. В български това правило не зависи от английското разграничение между ограничителни и пояснителни изречения.