Преизказване във всички времена

Чужд източник, не непременно съмнение. С преизказните форми предаваш чуто или прочетено; не твърдиш, че си пряк свидетел. Името на източника помага: „⁠Според Мария…⁠“.

Таблицата съпоставя деветте времена с петте преизказни модела за „⁠той⁠“. Сегашното и имперфектът съвпадат; контекстът показва кога става действието. Аористът използва „⁠писал⁠“, а сегашното и имперфектът — „⁠пишел⁠“.

В първо и второ лице пазиш „⁠съм, си, сме, сте⁠“: „⁠пишел съм⁠“, „⁠пишел си⁠“, „⁠пишели сме⁠“, „⁠пишели сте⁠“. В трето лице няма външно „⁠е/са⁠“: „⁠пишел⁠“, „⁠пишели⁠“. Родът се променя: „⁠пишел, пишела, пишело⁠“; „⁠щял, щяла, щяло, щели⁠“. В „⁠щял да е писал⁠“ вътрешното „⁠е⁠“ остава.

Отрицанието може да е „⁠не пишел⁠“, а за бъдеще — „⁠нямало да пише⁠“.

Изненада: „⁠Ти си бил тук!⁠“ може да е адмиративна употреба: току-що го разбирам. Не я тълкувай автоматично като преизказване. И обикновени форми могат да предават чужда реч: „⁠Мария каза, че идва⁠“.