Нереални условия: сега и в миналото

Разграничавай кога е условието.

За нереална ситуация сега използвай „⁠ако⁠“ + имперфект: „⁠Ако имах опит, щях да кандидатствам⁠“. Това е въображаемо настояще, макар формата „⁠имах⁠“ да е минала.

За неосъществено условие в миналото използвай „⁠ако⁠“ + минало предварително: „⁠Ако бях видяла обявата, щях да кандидатствам⁠“. Жената не я е видяла и не е кандидатствала. „⁠Бях⁠“ се променя по лице; причастието — по род и число.

Резултатът често е „⁠щях/щеше/щяхме/щяхте/щяха⁠“ + „⁠да⁠“ + сегашна форма. Може и „⁠бих⁠“ + причастие: „⁠Ако бях знаел, бих помогнал⁠“. Не смятай дължината на формата за белег на учтивост.

За отрицателен резултат: „⁠Ако бях тръгнал по-рано, нямаше да закъснея⁠“. „⁠Нямаше⁠“ е безлично: „⁠нямаше да закъснеем⁠“.

Смесен контекст: „⁠Ако бях приела предложението тогава, сега щях да работя във Варна⁠“. Условието е минало, резултатът — сегашен.

Не прибавяй „⁠щях⁠“ след „⁠ако⁠“ по механичен превод: тук учим модела „⁠ако бях знаел, щях да…⁠“.