A1 · Раздел 1
Как се казваш?
Ще се представиш и ще питаш за името на друг човек.
Нови думи
Местоимение, с което говорещият назовава себе си.
Местоимение за един човек, към когото се обръщаме неофициално.
Към приятел, дете или човек от семейството.
Местоимение за лице или предмет от мъжки род.
Местоимение за лице или предмет от женски род.
Съществувам; свързвам себе си с признак, състояние или занимание.
Форми в сегашно време: „аз съм, ти си, той/тя е, ние сме, вие сте, те са“
.
Нося определено име, с което ме назовават.
Най-честият начин да кажеш името си: „Казвам се Иван.“
Въпрос за името на един човек на ти.
Учтив въпрос за името на събеседника.
Учтив израз на удоволствие при запознанство.
Отговор: „И на мен (ми е приятно).“
Дума, с която назоваваме човек и го различаваме от останалите.
Учтиво название или обръщение към възрастен мъж.
Пред фамилия: „господин Иванов“
.
Учтиво название или обръщение към възрастна жена.
Когато се обръщаш към нея: „Госпожо Петрова!“
На рожден ден
Георги, нов познат
Здравей! Как се казваш?
Казвам се Никол. А ти?
Георги, нов познат
Аз съм Георги. Приятно ми е!
И на мен ми е приятно!
Георги, нов познат
А това е госпожа Иванова.
Здравейте, приятно ми е!
Граматика
„Съм“
се мени според човека: „аз съм“
, „ти си“
, „той е“
, „тя е“
. Не го пропускай: „Аз съм Мария“
. А „аз“
често пропускаме: „Казвам се Иван.“
Аз съм Мария.
Ти си Елена, а аз съм Вера.
Казвам се Георги.
„съм“
Примери
Как се казваш?
Как се казвате, моля?
Много ми е приятно!
И на мен ми е приятно.
Той се казва Димитър.
Тя е госпожа Петрова.
Името ми е Никол.
Това е господин Иванов.