A2 · Раздел 12
Спорове и помиряване
Ще изразяваш несъгласие и ще търсиш спокойно решение.
Нови думи
Сблъсък на различни мнения, защитавани от участниците.
Гневен разговор с упреци и взаимни обиди.
Изпитвам обида и недоволство от някого.
Внимателно приемам казаното от някого до край.
Говоря с много силен и остър глас.
Прекратявам свада и възстановявам добрите отношения.
Отказвам се от свое искане, за да постигна съгласие.
Израз за разминаване в схващанията на събеседниците.
Покана за обсъждане на важен въпрос.
Показвам, че осъзнавам чуждата гледна точка и преживявания.
Начин на говорене без викане и рязкост.
Отстояване на възможността да изразя лична позиция.
Споразумение, достигнато чрез взаимни отстъпки.
„Правя компромис“
, „намираме компромис“
.
Разминаване в смисъла, вложен и разбран при общуване.
Който изпитва недоволство и го показва.
Спирам чужда реч, преди да е завършила.
„Извинявайте, че ви прекъсвам…“
— учтиво начало.
Приписвам някому отговорност за лоша постъпка.
спокоенКойто не изпитва тревога и напрежение.
Не ми е за чакането
Иван, приятел
Чаках те половин час. Защо не ми писа?
Разбирам те. Телефонът ми се изключи.
Иван, приятел
Не ми е за чакането. Тревожех се.
Ще те изслушам. Не искам да се караме.
Иван, приятел
Следващия път може ли да се срещнем вътре в библиотеката?
Да, това е добър компромис. Вътре е топло.
Иван, приятел
Добре, помирихме се. Сега да изберем филм?
Събота без караница
В събота Иван и Елена планират разходка на Витоша. Иван иска да тръгнат в седем, а Елена иска да поспи. «Ти винаги решаваш вместо мене», казва тя. Иван започва да обяснява, но Елена го прекъсва. Разговорът вече прилича на караница. Тогава двамата спират за малко. После Елена изслушва Иван: той иска да се приберат преди дъжда. Иван разбира, че тя е уморена от работа. Намират компромис: тръгват в девет и избират по-кратък път. Вземат си сандвичи, а за чай отделят четири евро. Не е нужно да са на едно мнение за всичко, за да си прекарат добре.
Примери
Спорът започна за едно отворено прозорче в автобуса.
Не искам всяко несъгласие да става караница.
Защо ми се сърдиш, без да ме изслушаш?
Не ми крещи; можем да говорим със спокоен тон.
Ние не сме на едно мнение за пътуването.
Разбирам те, но и аз имам право на мнение.
Нека поговорим след вечеря, когато сме по-спокойни.
Понякога отстъпвам, но не искам винаги аз да отстъпвам.
Този път намерихме компромис и двете сме доволни.
След недоразумението се помирихме и продължихме разходката.