Учтивите фрази често имат „⁠да⁠“ + глагол: „⁠Позволете да не се съглася.⁠“, „⁠Предлагам да направим пауза.⁠“, „⁠Не е ли по-добре да попитаме?⁠“. Въпросът звучи по-меко от заповед, а „⁠Не мисля, че…⁠“ — по-меко от „⁠Грешиш⁠“.

Позволете да не се съглася с вас.

Предлагам да направим кратка пауза.

Не е ли по-добре да попитаме сервитьора?

Конструкция с „⁠да⁠“

Рязко или учтиво?

В разговор една и съща фраза може да звучи различно за различни хора. Някои предпочитат по-директен стил, а други — по-учтиви форми. Затова е полезно да обръщаме внимание и на думите, и на тона. Когато не сме съгласни, често смекчаваме мнението си. Вместо „Грешиш“ казваме „Не мисля, че е така“ или „Може и да греша, но…“. В офиса и с непознати използваме „Вие“ и фрази като „Позволете да…“ или „Не е ли по-добре да…?“. С приятели сме по-директни: „Честно казано, не ми харесва.“ Внимавайте и с тона. Една и съща фраза може да звучи учтиво или грубо — зависи как я казвате. Усмивката и въпросът вместо заповед помагат много: „Може ли да затворите прозореца?“ звучи много по-добре от „Затворете прозореца!“. На масата понякога се обсъждат политика, футбол или цени. Спорът не винаги е кавга, но е важно всички да се чувстват добре. Ако събеседникът ви се притеснява, сменете темата. Можете да попитате: „Искаш ли да говорим за нещо друго?“ Не е нужно да продължавате разговор, който е неприятен за някого.

Примери

Струва ми се, че сметката не е правилна.

Не мисля, че е добра идея да тръгнем сега.

Разбирам те, но и аз имам право на мнение.

Извинявайте, че ви прекъсвам, но трябва да тръгвам.

Уважавам мнението ти, но мисля иначе.

Може и да греша, но този автобус не спира тук.

Честно казано, супата е малко солена.

Вероятно си прав, но искам да проверя.

Не бъди груб, той само иска да помогне.

Започни урока