Избори и гласуване

Процедура за определяне на представители чрез подаване на глас.

В единствено число „⁠избор⁠“ е това, което избираш.

Изразявам предпочитание за кандидат или решение по установен ред.

„⁠Гласувам за⁠“ + кандидат или партия.

Човек с право да подава глас за представители.

Човек с права и задължения към определена държава.

В множествено число „⁠-ин⁠“ изпада: „⁠граждани⁠“.

Организация на хора с общи политически цели.

Купонът с приятели е „⁠парти⁠“, не „⁠партия⁠“.

Лице, което се стреми към длъжност или място.

Избран представител в парламента.

Официално: „⁠народен представител⁠“.

Висшият законодателен орган на България.

Българският парламент: една камара и 240 депутати.

Орган, който ръководи изпълнителната власт в държавата.

Задължително правило, прието от законодателната власт.

Място, където гражданите подават гласа си.

Често е в училище или читалище.

Дял на гласувалите от всички с право на глас.

Лист, върху който се отбелязва предпочетеният кандидат или отговор.

Изразена подкрепа при избор; звук, издаван при говорене или пеене.

И ‘глас’ при пеене, и ‘глас’ на изборите.

Избран ръководител на община или населено място.

Избира се пряко на местните избори.

Който е вече отминал или предхожда настоящия.

От „⁠мина⁠“: „⁠миналата седмица⁠“ = предишната седмица.

Официален документ, който доказва кой е притежателят му.

Чужденците обикновено показват паспорт или разрешение за пребиваване.