B1 · Раздел 4
Възраждането и читалищата
Ще разбереш какво е Възраждането и защо читалищата са важни и днес.
Нови думи
Епоха на национално осъзнаване и културен подем през осемнадесети и деветнадесети век.
С главна буква, когато е епохата.
Български обществен културен център с библиотека и самодейни състави.
Библиотека, сцена и курсове под един покрив.
Място с книги, предоставяни за четене или заемане.
Деец от Възраждането, който издига образованието и националното самосъзнание.
1 ноември е Денят на народните будители.
Общност от хора с общ произход, език и култура.
Който действа без чужда помощ или е отделен от други.
Масово надигане срещу съществуваща власт.
театърСценично изкуство с актьори; сграда за такива представления.
Устно изложение на знания по определена тема.
Поредица от занятия за усвояване на знания и умения.
Книга за усвояване на знания по учебен предмет.
Първа книга за усвояване на буквите и четенето.
Който може да чете и пише.
Доброволно предоставени средства или имущество за чужда полза.
училищеЗаведение за получаване на знания и възпитание на деца и младежи.
Възстановяването на българската държавност след османското владичество през 1878 година.
църкваХристиянски храм за молитва и богослужение.
Създам банкова сметка; намеря нещо неизвестно дотогава.
За сметка казваме „открия“
; разговорно и „отворя“
.
Право и възможност за самостоятелен живот и избор.
учителМъж, който преподава знания и умения на ученици.
За жена: „учителка“
.
В читалището
Госпожа Николова, библиотекарка
Добър ден! Мога ли да Ви помогна?
Добър ден! Имате ли курсове по български за чужденци?
Госпожа Николова, библиотекарка
Имаме. Всеки вторник и четвъртък вечерта. Курсът е безплатен — плащаме го с дарения.
Чудесно! А кога е основано читалището?
Госпожа Николова, библиотекарка
През 1870 година. Преди това в града вече бяха открили училище.
Значи хората тук са обичали книгите отдавна.
Госпожа Николова, библиотекарка
Да. Будителите вярваха, че грамотният народ е свободен народ. Ето, това е библиотеката.
Може ли да се запиша и в библиотеката?
Госпожа Николова, библиотекарка
Разбира се, трябва Ви само лична карта. А в петък има лекция за Възраждането — заповядайте!
Благодаря, ще дойда с удоволствие!
Граматика
Формата на -л се меня като прилагателно: „той беше научил“
, „тя беше научила“
, „те бяха научили“
. Правиш я от миналото: „научих → научил“
, „дадох → дал“
.
Когато отвориха училището, богати търговци вече бяха дали пари за него.
Когато Иван тръгна на училище, той вече беше научил всички букви.
Читалището — дом на културата
През XVIII век повечето българи живееха на село и малко от тях можеха да четат. През 1762 година монахът Паисий Хилендарски написа „История славянобългарска“. Той искаше хората да знаят своята история и да се гордеят със своя език. Това е важна книга от Възраждането. През 1824 година Петър Берон издаде „Рибния буквар“ и по него учеха цели поколения деца. През XIX век много български търговци вече бяха забогатели и даваха пари за училища. През 1835 година в Габрово откриха светско училище. Около двадесет години по-късно, през 1856 година, се появиха и първите читалища — в Свищов, Лом и Шумен. През 1870 година българите получиха и самостоятелна църква — Екзархията. Читалището беше много повече от библиотека. Там хората четяха вестници, слушаха лекции, играеха театър и учеха заедно. Много читалища бяха построени с дарения от обикновени хора. Будителите — учители, писатели, свещеници — вярваха, че грамотният народ ще бъде и свободен народ. Възраждането завършва с Освобождението през 1878 година. Но читалищата не изчезнаха. Днес в България има над три хиляди читалища. В тях деца танцуват народни танци, баби пеят в хор, а чужденци учат български.
Примери
Възраждането е период от XVIII и XIX век, който завършва с Освобождението през 1878 година.
През 1762 година Паисий Хилендарски написа „История славянобългарска“.
Светското училище в Габрово е открито през 1835 година.
Първите читалища са основани през 1856 година в Свищов, Лом и Шумен.
В читалището има библиотека, курсове по танци и малък театър.
Много читалища са построени с дарения от обикновени хора.
Будителите искаха народът да е грамотен и свободен.
През 1870 година българите получиха самостоятелна църква — Екзархията.
„Рибният буквар“ на Петър Берон излиза през 1824 година.
В нашето читалище всяка сряда има лекции по история.