B1 · Раздел 4
Хоро, гайда и неравни ритми
Ще говориш за народната музика и ще се хванеш на хорото.
Нови думи
Устното художествено творчество и традициите на народа.
Традиционни песни и инструментални мелодии, предавани през поколенията.
Духов инструмент с мех и тръби за издаване на звук.
кавалДухов инструмент от дърво, подобен на дълга флейта.
тъпанГолям ударен инструмент с кожа от двете страни.
Закономерно редуване на силни и слаби музикални времена.
С различна дължина на музикалните дялове.
В музиката: „неравни ритми“
като 7/8. Музикантите казват „неравноделни размери“
.
Музикално произведение за човешки глас, обикновено с текст.
Изпълнявам мелодия с гласа си.
Минало: „пях“
; форма на -л: „пял“
, „пяла“
, „пели“
.
Изпълнявам музика с инструмент.
На инструмент — „свиря на гайда“
; хоро и футбол — „играя“
.
певецЧовек, който изпълнява песни.
За жена: „певица“
.
Традиционно облекло, характерно за дадена област.
Традиционно празнично събиране с музика и танци.
Присъединявам се към редицата на танцуващите.
За едно действие: „Хванах се на хорото“
.
Изразена подкрепа при избор; звук, издаван при говорене или пеене.
И ‘глас’ при пеене, и ‘глас’ на изборите.
Български народен танц в неравноделен размер седем осми.
Народен танц в редица или кръг с хващане за ръце.
Внимавай: „хоро“
е танц, а „хора“
е множественото число на „човек“
.
Забавлявам се по правила или чрез свободни действия.
Без предлог: „играя футбол“
, „играя табла“
.
музикаИзкуство, което въздейства чрез организирани звуци и ритъм.
сватбаЦеремония и тържество при сключване на брак.
Малко населено място, обикновено със земеделски поминък.
„На село“
= в селото (при баба, на почивка).
На събора
Вера, приятелка
Чуваш ли гайдата? Започва ръченица!
Чувам, но ритъмът е много странен.
Вера, приятелка
Не е странен, неравен е — 7/8. Брой „едно-две, едно-две, едно-две-три“.
Едно-две… За първи път чувам такъв ритъм!
Вера, приятелка
А сега започва хоро. Айде, хващай се на хорото! Гледай краката на съседа.
Добре, но ако се объркам, не се смей!
Вера, приятелка
Никой няма да се смее, хорото е за всички. Браво, играеш страхотно!
Благодаря! А кой свири на кавала?
Вера, приятелка
Чичо ми. Преди да навърши двадесет години, той вече беше свирил на сто сватби!
Невероятно! Искам и аз да се науча да свиря.
Граматика
С отрицание „не“
е пред „бях“
: „Не бях чувал такъв ритъм“
. Във въпрос „ли“
е след „бях“
: „Беше ли чувал за Копривщица?“
Когато стигнахме на събора, хорото вече беше започнало.
Никол никога не беше чувала такъв ритъм, преди да дойде в България.
Музиката на неравните ритми
Ако чуете българска народна музика за първи път, може да ви се стори странна. Ритъмът често не е „едно-две“ или „едно-две-три“, а неравен: някои удари са по-къси, други — по-дълги. Ръченицата е в 7/8, пайдушкото хоро — в 5/8, а копаницата — дори в 11/16. Много българи играят тези хора от малки. Важни инструменти са гайдата, кавалът, гъдулката и тъпанът. Кавалът е дълга дървена флейта, на която от векове свирят овчарите. Гайдата има мех от кожа и свири без пауза. Родопската „каба гайда“ е по-голяма и звучи по-ниско. Българските гласове също са известни по света. През 1977 година песента „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска беше изпратена в космоса с американска космическа сонда. По-късно много хора откриха и българските женски хорове — преди това малцина бяха чували за тях. Обикновено на всеки пет години в Копривщица се провежда голям народен събор. Хиляди певци и музиканти от цялата страна пеят, свирят и играят там в народни носии.
Примери
Българският фолклор е известен с неравните си ритми.
Ръченицата е в 7/8 — брои се „едно-две, едно-две, едно-две-три“.
Дядо ми свиреше на кавал, а баба ми пееше народни песни.
На сватбата свиреха гайда и тъпан, а хорото не спря до сутринта.
Хващай се на хорото — стъпките са лесни!
Певицата пее с нисък и силен глас.
Песента „Излел е Дельо хайдутин“ е изпратена в космоса през 1977 година.
Много села пазят старите си носии и песни.
Свириш ли на някакъв инструмент?
Хорото е стара традиция, но и днес младите го играят на сватби и празници.