B1 · Раздел 6
Изрази за всеки ден
Ще разбираш и ще използваш най-честите разговорни изрази.
Нови думи
(разг.) Въздишка, че успехът изисква усилия и преодоляване на трудности.
Казва се с въздишка или с хумор: трудно е, но ще се справим.
(разг.) Преструвам се на невинен, сякаш нямам отношение към станалото.
Буквално: „нито е ял лук, нито го е мирисал“
. Обикновено с „правя се, че…“
.
(разг.) Давам съвети на човек, който знае повече от мен.
Буквално: да продаваш краставици на човек, който сам ги продава.
(разг.) Преувеличавам значението на дребен проблем.
(разг.) Не изпитвам желание или настроение за нещо.
„Не ми е до смях“
— не ми е смешно, имам други грижи.
(разг.) Израз на безусловно съгласие или одобрение.
Силно „да“
. Внимавай: „И дума да не става“
е силно „не“
!
(разг.) Категоричен отказ дори да се обсъжда нещо.
Не знам нищо по дадения въпрос.
(разг.) Съвсем неочаквано и потрисащо.
(разг.) Изпитвам силно изумление, тревога или отчаяние.
(разг.) Отказвам се да помагам или да се занимавам с някого.
Внимавай: българите „вдигат“
ръце, а не „ги спускат“
. Минало: „вдигнах ръце“
.
Постепенно, без бързане и резки промени.
Не отдавам значение коя възможност ще се избере.
Може да звучи безразлично — внимавай с тона.
(разг.) Преструвам се, че не разбирам или не знам.
Правиш се, че не разбираш, за да не ти се карат.
(разг.) Напразно убеждавам, защото никой не ме слуша.
Труден ден в офиса
Георги, колега
Леле, какъв ден! Шефът ме вика три пъти в кабинета си.
Няма лесно. Какво искаше?
Георги, колега
Проектът закъснява, а той мисли, че аз съм виновен.
Георги, колега
А Петър, който трябваше да напише доклада, се прави, че ни лук ял, ни лук мирисал.
Типично. Говори ли с шефа за това?
Георги, колега
Опитах, но все едно говоря на вятъра. Вече вдигам ръце.
Хайде, не вдигай ръце! Утре ще говорим с него заедно.
Георги, колега
Мерси. Сега наистина не ми е до работа. Да пием по едно кафе?
Дума да няма! Аз черпя.
Георги, колега
Ти си злато!
Тетрадката с изрази
Казвам се Оксана и съм от Киев. Когато започнах работа в софийски офис, мислех, че говоря добре български. Граматиката знаех, думите — също. Но колегите ми говореха с изрази, които не бях чувала. Първия ден шефът каза „Няма лесно!“ и въздъхна. Аз се чудех какво точно не е лесно. После колегата ми Георги счупи една чаша в кухнята и се направи, че ни лук ял, ни лук мирисал. Всички се смяха, а аз не разбрах защо. Реших да си водя тетрадка. Всеки ден записвах по един нов израз. Когато някой се ядосваше за малка грешка, другите му казваха: „Не прави от мухата слон!“ Когато попитах дали мога да работя от вкъщи всеки ден, шефът отговори: „И дума да не става!“ Това поне разбрах веднага. Лека-полека тетрадката се напълни. Днес вече сама казвам „Нямам представа“ вместо „Не знам“ и колегите се усмихват. Миналата седмица Георги реши да ми обясни как се прави баница. Аз я правя от десет години! Отговорих му: „Продаваш краставици на краставичар.“ Той се засмя и каза: „Дума да няма — вече си истинска българка!“
Примери
Няма лесно — и тази събота съм на работа.
Той счупи чашата, а сега се прави, че ни лук ял, ни лук мирисал.
Да учиш баба ми как се прави баница? Все едно да продаваш краставици на краставичар!
Не прави от мухата слон, закъснях само с пет минути.
Извинявай, но сега не ми е до разходки.
— Ще дойдеш ли на рождения ми ден? — Дума да няма!
Да ти дам колата си? И дума да не става!
Нямам представа къде са ми ключовете.
Новината за сватбата им дойде като гръм от ясно небе.
Хванах се за главата, когато видях сметката.
Вдигнах ръце от него — никога не слуша.
Лека-полека свикнах с живота в София.