Между приятели

(разг.) Приятелски поздрав с въпрос за новини.

Разговорен поздрав между приятели. Не е „⁠Какво стана?⁠“ (Какво се случи?).

(разг.) Непринуден въпрос за заниманията и положението на събеседника.

Често значи просто „⁠Как си?⁠“. Учтиво: „⁠Какво правите?⁠“.

(разг.) От изключително отдавна.

Израз, който подготвя за много изненадваща вест.

Призив за спиране; възклицание на недоверие.

С изненада: „⁠Стига, бе!⁠“ — не може да бъде! С недоволен тон: „⁠Стига вече!⁠“ — достатъчно!

Предложение за по-неофициално и близко обръщение.

Обикновено го предлага по-възрастният или шефът.

Кратък отговор за съгласие с предложение.

Разговорно „⁠да⁠“ на покана: „⁠— Кафе? — Може!⁠“.

Израз, че е постигнато споразумение.

Частица, с която се търси потвърждение.

В края на въпрос, за потвърждение: „⁠Ще дойдеш, нали?⁠“

Подкана да ми изпратиш текстово съобщение.

Учтиво: „⁠Пишете ми⁠“.

(разг.) Потърся някого по телефона.

„⁠Ще ти звънна⁠“ = ще ти се обадя по телефона.

(разг.) Сбогуване с уговорка за бъдещ телефонен контакт.

Отсъствам отнякъде; отсъствието ми се усеща от някого.

„⁠Липсваш ми⁠“ = мъчно ми е за теб. Глаголът е във формата на човека, който липсва.

Характерен за непринудената всекидневна реч.

„⁠Разговорна реч⁠“ — как говорим в ежедневието, не как пишем.

(разг.) Израз на съгласие с предложение или уговорка.

Отговор на покана: „⁠Става!⁠“ = добре, съгласен съм.

(разг.) Отличен, изключително хубав или сполучлив.

(разг.) Поздрав при раздяла; поздрав при среща.

Разговорно: и за сбогуване, и за поздрав.

Отивам навън; напускам дома си.

Човек, с когото ме свързват взаимно доверие и привързаност.

За жена: „⁠приятелка⁠“. „⁠Приятелят ми⁠“ може да е и „⁠гаджето ми⁠“.

Който няма ангажименти и може да приеме покана.

(разг.) Частица за фамилиарно обръщение или емоционално подчертаване.

Само между близки: „⁠Ела бе!⁠“. Към непознат, по-възрастен или шефа звучи грубо.