Една услуга, различни потребности

Когато един медицински център в София въведе нова система за записване на часове, екипът очакваше по-малко чакане пред регистратурата. Приложението показваше свободните часове и изпращаше напомняния. На първата среща за обратна връзка обаче стана ясно, че удобството не се измерва само с броя на записванията. Някои пациенти изобщо не използваха смарт телефон, а други не разбираха разликата между профилактичен и контролен преглед. Седемдесет и осемгодишната Елена дойде с дъщеря си. Тя не възразяваше срещу технологиите, но искаше да има възможност да записва час по телефона. „Не решавайте вместо мен“, каза тя, когато дъщеря ѝ посегна към телефона си. Елена можеше сама да обясни от какво има нужда. Трудността ѝ не беше възрастта, а дребният текст на екрана и неясното описание на услугите. Тя предложи до всяка услуга да има кратко обяснение и номер за въпроси. Друг участник, млад мъж с хронично състояние, представи различен проблем. Той вече имаше дневник на симптомите в телефона си, но не знаеше какви записки са нужни за разговора с лекаря. Не търсеше автоматична диагноза. Искаше ясен план за проследяване и възможност да задава въпроси. Лекарката подчерта, че изпратените данни не заместват прегледа и че начинът за връзка трябва да се уточни предварително. По време на срещата екипът представи и покана за скринингова програма. Няколко души попитаха дали поканата означава, че имат заболяване. Лекарката разграничи участието в програмата от поставянето на диагноза. Тя обеща обяснение за целевата група, ползите, рисковете и последващите стъпки. „Недейте да приемате неясен термин за достатъчно обяснение“, добави тя. За конкретните условия насочи присъстващите към центъра, защото условията се променят. В края участниците не гласуваха „за“ или „против“ приложението. Вместо това изработиха три предложения: записването по телефона да се запази, описанията да са разбираеми и достъпът до личните данни да бъде обяснен. След пробен период екипът ще сравни времето за изчакване и обратната връзка от пациентите. Така технологията остава средство за помощ, а човекът — участник в решението.

Здравейте, аз съм Вера от екипа на центъра. Обещах да изпратя кратко съобщение след срещата, защото някои от вас трябваше да си тръгнат по-рано. Първо, записването по телефона остава. Приложението е допълнителна възможност, така че не е нужно да молите близък да ви записва през неговия профил. Второ, до петък очакваме предложения за описанията на услугите. Може да ни кажете какви думи ви затрудняват. Не е нужно да предлагате готов текст. Достатъчно е да кажете: „Тук не разбирам какво следва.“ Може да се обадите или да оставите бележка на регистратурата. Недейте да изпращате диагнози и резултати от изследвания в общата група. За личните въпроси ще уточним подходящ начин за връзка. И още нещо, което малко се изгуби в края на срещата: ако идвате с придружител, ще попитаме вас дали искате той да присъства на разговора. Не предполагаме съгласие само защото сте дошли заедно. Ако описанието на услугата не е ясно, попитайте и какво се заплаща отделно. Нямаме една цена за всички възможни случаи. За поканата за скрининг ще подготвим отделно обяснение. То ще посочва към кого е насочена програмата и къде може да зададете въпроси. Самата покана не е диагноза. След месец ще обсъдим променените описания и времето за изчакване. Искаме да чуем и хората, които не използват приложението. Иначе ще научим само какво мислят потребителите му, а не всички пациенти. Ако искате да се включите в срещата след месец, не е нужно да говорите пред всички. Ще има и възможност за поверителен разговор. За нас са важни конкретните примери: каква стъпка ви е затруднила и какво обяснение ви е липсвало. Няма да оценяваме уменията ви да работите с телефон. Тестваме услугата, а не пациентите. Ще съберем предложенията без имена и ще посочим какви промени можем да направим веднага. За останалите ще обясним какво още трябва да проверим. Благодаря ви!