C1 · Раздел 6
Христо Ботев: поезия
Ще проследяваш как обръщението и повторението превръщат песента в призив.
Нови думи
Група стихове, обособена като смислово и ритмично цяло.
Повтарящ се стих или откъс в поетическо произведение.
Дума или израз, насочен към събеседник или назован обект.
Художествено пресилване на качества, размери или прояви.
Условният глас, който изразява чувства и мисли в стихотворението.
Пряко насочване на стиховата реч към лице, предмет или явление.
Предаван през поколенията начин за създаване и изпълнение на песни.
Многократна употреба на едни и същи езикови единици.
Подкана, изразена със силно чувство.
Умишлено пресилване за постигане на изразителност.
Правото на независим живот, възприемано като нравствен идеал.
Художествена представа за пеенето и неговото значение.
Израз на общи чувства и възгледи на група хора.
Закономерно редуване на ударени и неударени срички в поезията.
Прекъсване на речта, което оформя звученето и смисъла.
Мястото, където завършва един поетически ред.
Произнасяне на написан текст така, че другите да го чуват.
Граматика
Различавай призива от повествованието. „Надуй“
кани към действие; не разказва минала случка. В коментара използвай сегашно време: „Говорителят призовава“
. Това е времето на анализа, а не историческо сегашно в сюжета.
Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна — запея песни юнашки, хайдушки, песни за вехти войводи — за Чавдар страшен хайдутин, за Чавдар вехта войвода — синът на Петка Страшника!
Песента превръща единичния глас в глас на общността.
Примери
Лирическият говорител се обръща към дядото.
Повторението на «песни» свързва пеенето с паметта.
Защо стихът не звучи като всекидневен разговор?
Не отъждествявай автоматично говорителя с биографичния автор.
Призивът е насочен към споделено пеене.
Паузата след тирето подчертава следващото назоваване.
«Вехти» тук означава стари, принадлежащи на миналото.
Прочети откъса пак, без да спираш механично след всеки ред.