Никола Вапцаров

Ето — аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. Авторски коментар Това е началото на «Вяра». Думата ето насочва вниманието така, както би го направил жив събеседник. След нея идват действия от всекидневието. Дишането, трудът, живеенето и писането са поставени в една редица. От това не следва, че всички са тъждествени. Следва, че говорителят въвежда стиховете като част от действителното си присъствие, а не като бягство от него. Кратките редове подчертават отделните глаголи, но смисълът им се свързва в общо изказване. Опитай да прочетеш изброяването без пълно спиране след всеки глагол. След това добави кратки задържания и сравни. Кой прочит по-добре съчетава изброяването с разговорната интонация? Скобите създават уговарка за умението да се пише. Те не са доказателство, че поетът е неспособен. Разграничавай лирическия говорител от историческата личност и от оценката си за цялата творба. В уговарката може да се чуе скромност, самоирония или опит за близост със слушателя; изборът изисква аргумент. Срещата с живота е описана като напрегнато гледане и борба. Образът му придава черти на събеседник. Не обявявай напрежението за окончателен отказ от живота: следващата част на стихотворението изрично възразява на подобен извод. Тук упражняваме умението да слушаме как един глас сам коригира възможното си разбиране от другите.