C2 · Раздел 2
Старобългарски текст: четене с превод
Разпознавай стари форми, без да ги представяш като днешна реч.
Нови думи
Ръчно изработено възпроизвеждане на вече съществуващ текст.
Текст или книга, написани на ръка.
Разлика между отделни версии на едно и също произведение.
Кратка бележка, добавена към ръкопис от писач или читател.
Наука за старите писмени знаци и тяхното развитие.
Наука за историята и установяването на достоверния вид на писмени произведения.
Предаване на чужд текст на най-ранния писмен български език.
Писане, приведено към действащите днес книжовни правила.
Предаване на чужд текст с възможно най-точно следване на отделните думи.
Предаване на чужд текст, което поставя значението пред външната форма.
Изменяема крайна част на думата, изразяваща род, число или друга категория.
Сравняване на ръкописни копия за установяване на различия между тях.
Установяване на буквите и съдържанието на стар писмен паметник.
Част от ръкопис, станала нечетлива поради физическо увреждане.
Страница от ръкописна книга, която не е запазена.
Изменение, направено от писача при възпроизвеждане на чужд текст.
Публикация с установен текст и сведения за различията между източниците.
Представяне на стар текст по единни съвременни правила.
Установявам съдържанието на неясен надпис или непознати знаци.
Установя съдържанието на неясен надпис или непознати знаци.
Граматика
В стария текст окончанието носи граматична информация. При превод може да ти трябва предлог или словоред. „Бѣ“
съответства на „беше“
; това не е правописна поправка.
Този препис е по-късен, но пази по-старо разночетение.
Повреденият лист не позволява сигурно разчитане.
Един ред, три равнища на четене
Осъвременен превод на краткия откъс: „Защото словото му беше властно.“ Това е част от изречение, а не целият стих. Старобългарският запис е посочен в източника. Той е кирилска транскрипция на глаголически паметник. Следователно видимите букви в изданието и буквите в ръкописа не бива да се смесват. Преводът е съвременен; той не се представя като възстановен средновековен изговор. Първо разпознай „бѣ“ като стара глаголна форма. После забележи, че съчетанието със значение на власт не е предадено буквално. Преводът използва прилагателно. Така става видима разликата между разчитане, тълкуване и избор на естествен съвременен израз. И в съвременния текст словото е подлог, а не лицето, за което се говори. Местоименната форма от оригинала е предадена с „му“. За да обясниш защо, разгледай връзката ѝ със съществителното, а не търси механична замяна на букви. Ако запазиш всяка стара дума, но промениш само знаците, няма непременно да получиш съвременен превод. Накрая сравни две възможности: „словото му беше властно“ и „говореше с власт“. Второто е по-свободно преразказване: сменя подлога и пренасочва вниманието към говорещия. То може да помогне при обяснение, но не е същото редакторско решение. Отбележиш ли разликата, вече не смесваш превод, осъвременяване и коментар.
Примери
Приписката не е част от основния текст.
Къде свършва разчитането и започва тълкуването?
Не поправяй старата форма по днешната норма.
Окончанието показва връзка, която превеждаме с предлог.
В начало беше Словото.
Бѣ е стара глаголна форма, а не сгрешено бе.
Двата преписа предлагат различен словоред.
Преводът улеснява достъпа, без да замества оригинала.