Правописните реформи от 1921 и 1945 година

Най-малката писмена единица, която различава значения или езикови форми.

Гласна, при чието произнасяне въздухът преминава и през носа.

Текст, който обяснява как да се използва или направи нещо.

Последната позиция в звуковия или писмения състав на думата.

Съответствие с установени езикови правила.

Отвлечено съществително; в това значение няма множествено число.

Старинен знак ъ или ь, поставян след последната съгласна на думата.

Старинният знак ѣ, свързан исторически с редуването на я и е.

Старинният знак ѫ за задна гласна, произнасяна с участие на носа.

Официална промяна на правилата за писане.

Правило думите да се пишат според изговора им.

Правило да се запазват писмени знаци от по-ранно състояние на езика.

Общоприето правило за изписване на думите.

Официално установяване и описване на книжовните правила.

Писмен знак, който няма звуково съответствие при четене.

Начин на писане, използван в предишна епоха.

Промяна в текст, направена от подготвящия го за публикуване.

Разбиране на познато явление през днешния опит.

Денят, месецът или годината, когато публикацията е отпечатана или разпространена.