Tvar -л se mění jako přídavné jméno: „⁠той беше научил⁠“, „⁠тя беше научила⁠“, „⁠те бяха научили⁠“. Postavte si to z jednoduché minulosti: „⁠научих → научил⁠“, „⁠дадох → дал⁠“.

Когато отвориха училището, богати търговци вече бяха дали пари за него.

Když školu otevřeli, bohatí obchodníci na ni už předtím dali peníze.

Когато Иван тръгна на училище, той вече беше научил всички букви.

Když Ivan nastoupil do školy, už znal všechna písmena.

Předminulý čas: бях ку́пил

Čitalište – domov kultury

През XVIII век повечето българи живееха на село и малко от тях можеха да четат. През 1762 година монахът Паисий Хилендарски написа „История славянобългарска“. Той искаше хората да знаят своята история и да се гордеят със своя език. Това е важна книга от Възраждането. През 1824 година Петър Берон издаде „Рибния буквар“ и по него учеха цели поколения деца. През XIX век много български търговци вече бяха забогатели и даваха пари за училища. През 1835 година в Габрово откриха светско училище. Около двадесет години по-късно, през 1856 година, се появиха и първите читалища — в Свищов, Лом и Шумен. През 1870 година българите получиха и самостоятелна църква — Екзархията. Читалището беше много повече от библиотека. Там хората четяха вестници, слушаха лекции, играеха театър и учеха заедно. Много читалища бяха построени с дарения от обикновени хора. Будителите — учители, писатели, свещеници — вярваха, че грамотният народ ще бъде и свободен народ. Възраждането завършва с Освобождението през 1878 година. Но читалищата не изчезнаха. Днес в България има над три хиляди читалища. В тях деца танцуват народни танци, баби пеят в хор, а чужденци учат български.

V 18. století žila většina Bulharů ve vesnicích a jen málo z nich umělo číst. V roce 1762 napsal mnich Paisij z Hilendaru „⁠Slovansko-bulharské dějiny⁠“. Chtěl, aby lidé znali svou historii a byli hrdí na svůj jazyk. Toto je důležitá kniha probuzení. V roce 1824 vydal Petar Beron „⁠Fish Primer⁠“ a učily se z něj celé generace dětí. V 19. století již mnoho bulharských obchodníků zbohatlo a dávalo peníze na školy. V roce 1835 byla v Gabrově otevřena světská škola. Asi o dvacet let později, v roce 1856, se také objevila první chitalishta — ve Svištově, Lomu a Shumenu. V roce 1870 získali Bulhaři také nezávislou církev — exarchát. Chitalishte byla mnohem víc než knihovna. Lidé tam četli noviny, poslouchali besedy, hráli divadelní hry a společně se učili. Mnoho chitalishta bylo postaveno s dary od obyčejných lidí. Osvícenci – učitelé, spisovatelé, kněží – věřili, že gramotní lidé budou také svobodnými lidmi. Oživení skončilo osvobozením v roce 1878. Ale chitalishta nezmizela. Dnes jich je v Bulharsku přes tři tisíce. Děti v nich tančí lidové tance, babičky zpívají ve sborech a cizinci se učí bulharsky.

Příklady

Възраждането е период от XVIII и XIX век, който завършва с Освобождението през 1878 година.

Obrození je období 18. a 19. století, které končí osvobozením v roce 1878.

През 1762 година Паисий Хилендарски написа „История славянобългарска“.

V roce 1762 napsal Paisij Chilendarský „⁠Slovanobulharské dějiny⁠“.

Светското училище в Габрово е открито през 1835 година.

Světská škola v Gabrovu byla otevřena v roce 1835.

Първите читалища са основани през 1856 година в Свищов, Лом и Шумен.

První čitalište byla založena v roce 1856 ve Svištově, Lomu a Šumenu.

В читалището има библиотека, курсове по танци и малък театър.

Čitalište má knihovnu, taneční kroužky a malé divadlo.

Много читалища са построени с дарения от обикновени хора.

Mnoho čitališť bylo postaveno z darů obyčejných lidí.

Будителите искаха народът да е грамотен и свободен.

Buditelé chtěli, aby byl národ gramotný a svobodný.

През 1870 година българите получиха самостоятелна църква — Екзархията.

V roce 1870 získali Bulhaři samostatnou církev – exarchát.

„Рибният буквар“ на Петър Берон излиза през 1824 година.

„⁠Rybí slabikář⁠“ Petara Berona vyšel v roce 1824.

В нашето читалище всяка сряда има лекции по история.

V našem čitališti bývají každou středu přednášky o historii.

Začít lekci