Lo que me pasó

Миналия понеделник ми се случи нещо много странно. Отначало всичко вървеше нормално: станах в седем, пих кафе и излязох за работа. Тъкмо стигнах до спирката, и автобусът тръгна пред очите ми. Докато чаках следващия, започна да вали, а аз, разбира се, бях забравил чадъра си вкъщи. По едно време до мен спря една кола. Шофьорът отвори прозореца и ме попита: „Георги, ти ли си?“ Оказа се, че това е Даниел, мой съученик от гимназията. Не се бяхме виждали от двайсет години! Даниел ме закара до офиса и по пътя си разказахме всичко за живота си. Междувременно шефът ми звъня три пъти, но аз не чух телефона. Когато най-сетне влязох в офиса, всички ме гледаха странно. Оказа се, че важната среща вече е свършила. За щастие, шефът не се ядоса. В крайна сметка този ден не беше чак толкова лош: изпуснах един автобус и една среща, но намерих стар приятел. Вечерта разказах всичко на жена си и двамата се смеехме дълго.

El lunes pasado me pasó una cosa muy rara. Al principio todo iba normal: me levanté a las siete, me tomé un café y salí hacia el trabajo. Justo cuando llegué a la parada, el autobús arrancó delante de mis narices. Mientras esperaba el siguiente, empezó a llover y, cómo no, me había dejado el paraguas en casa. En un momento dado paró un coche a mi lado. El conductor bajó la ventanilla y me preguntó: «⁠Gueorgui, ¿eres tú?⁠». Resultó que era Daniel, mi compañero del instituto. ¡No nos veíamos desde hacía veinte años! Daniel me llevó a la oficina y por el camino nos contamos todo sobre nuestras vidas. Mientras tanto, mi jefe me llamó tres veces, pero no oí el teléfono. Cuando por fin entré en la oficina, todos me miraron raro. Resultó que la reunión importante ya había terminado. Por suerte, el jefe no se enfadó. Al final, aquel día no fue tan malo: perdí un autobús y una reunión, pero encontré a un viejo amigo. Por la noche se lo conté todo a mi mujer y nos reímos un buen rato.