B1 · Unidad 5
Érase una vez…
Contarás con tus palabras un cuento popular búlgaro breve sobre Pedro el Astuto (Hitar Petar).
Palabras nuevas
cuento
«Народна приказка»
: un cuento popular de autor desconocido.
Érase una vez…
Así empiezan los cuentos, ya en modo reportativo.
astuto
«Хитър Петър»
: héroe popular que se burla de los ricos y los avariciosos.
engañar
богатrico
pobre
avaricioso
rico
Cuidado: termina en -я pero es masculino: «алчният чорбаджия»
.
селянинaldeano
гърнеolla de barro
царzar
sabio
tonto
creerse
moraleja
pueblo
«На село»
= en/hacia el pueblo, el campo.
Un cuento antes de dormir
Kalina, la hija de tus amigos (6 años)
Ще ми разкажеш ли приказка? Но българска!
¿Me cuentas un cuento? ¡Uno búlgaro!
Добре. Имало едно време един много хитър човек — Хитър Петър.
Vale. Érase una vez un hombre muy listo: Pedro el Astuto.
Kalina, la hija de tus amigos (6 años)
Знам го! И какво направи този път?
¡Lo conozco! ¿Y qué hizo esta vez?
Измамил един алчен чорбаджия. Продал му гърне, което уж вари само.
Engañó a un rico avaricioso. Le vendió una olla que supuestamente cocinaba sola.
Kalina, la hija de tus amigos (6 años)
Как така само? Без огън ли?
¿Cómo que sola? ¿Sin fuego?
Да! Чорбаджията повярвал и дал цяла торба жълтици за него.
¡Sí! El rico se lo creyó y dio por ella una bolsa entera de monedas de oro.
Kalina, la hija de tus amigos (6 años)
Ха-ха! А после?
¡Ja, ja! ¿Y luego?
После вкъщи гърнето си стояло студено и чорбаджията много се ядосал.
Luego, en casa, la olla se quedó fría, y el rico se enfadó muchísimo.
Kalina, la hija de tus amigos (6 años)
Така му се пада, щом е алчен! Разкажи още една!
¡Le está bien empleado por avaricioso! ¡Cuéntame otro!
Gramática
Los cuentos populares se narran en modo reportativo: nadie presenció los hechos. Empiezan con «Имало едно време…»
(Érase una vez…), y todas las acciones que siguen van en la forma en -л: «Петър продал гърнето»
, «чорбаджията се ядосал»
.
Имало едно време един беден селянин и тримата му синове.
Érase una vez un campesino pobre y sus tres hijos.
Глупавият чорбаджия повярвал на Петър и купил гърнето.
El rico tonto creyó a Pedro y compró la olla.
Pedro el Astuto y la olla mágica
Имало едно време в едно село един беден, но много хитър човек — Хитър Петър. В същото село живеел и един богат чорбаджия. Той бил толкова алчен, че никога не давал нищо на бедните. Един ден Петър си готвел боб на огън в полето. Когато видял, че чорбаджията идва, бързо свалил гърнето от огъня и го сложил на земята. Бобът продължавал да ври, а Петър весело го бъркал с лъжица. — Какво е това чудо? — попитал чорбаджията. — Това е вълшебно гърне — отговорил Петър. — Вари само, без огън! Чорбаджията веднага пожелал да купи гърнето. Петър отначало не искал да го продава, но накрая го продал за цяла торба жълтици. Чорбаджията занесъл гърнето вкъщи, сипал вода и боб и седнал да чака. Чакал час, чакал два — нищо. Гърнето си стояло студено. Ядосан, чорбаджията отишъл при Петър: — Ти ме измами! — Не съм — отговорил спокойно Петър. — Сигурно не знаеш как да го ползваш. Така бедният Петър наказал алчния чорбаджия. Поуката е ясна: алчният човек лесно повярва на всяка лъжа.
Érase una vez, en un pueblo, un hombre pobre pero muy astuto: Pedro el Astuto. En el mismo pueblo vivía también un chorbadzhiya rico. Era tan avaricioso que nunca daba nada a los pobres. Un día Pedro estaba cociendo alubias al fuego en el campo. Cuando vio que se acercaba el rico, quitó rápidamente la olla del fuego y la dejó en el suelo. Las alubias seguían hirviendo, y Pedro las removía alegremente con una cuchara. «¿Qué maravilla es esta?», preguntó el rico. «Es una olla mágica», respondió Pedro. «¡Cocina sola, sin fuego!». El rico quiso comprar la olla enseguida. Al principio Pedro no quería vendérsela, pero al final se la vendió por una bolsa entera de monedas de oro. El rico se llevó la olla a casa, echó agua y alubias y se sentó a esperar. Esperó una hora, esperó dos… nada. La olla seguía fría. Enfadado, el rico fue a ver a Pedro: «¡Me has engañado!». «Yo no», contestó Pedro tranquilamente. «Seguramente no sabes usarla». Así castigó el pobre Pedro al rico avaricioso. La moraleja está clara: el avaricioso se cree cualquier mentira.
Ejemplos
Хитър Петър бил много хитър и никой не можел да го измами.
Pedro el Astuto era muy listo, y nadie podía engañarle.
Богатият чорбаджия бил алчен и никога не давал нищо на бедните.
El rico era avaricioso y nunca daba nada a los pobres.
Царят имал една много красива дъщеря.
El rey tenía una hija muy guapa.
Мъдрият старец казал на царя да не бърза.
El anciano sabio le dijo al rey que no tuviera prisa.
Коя е поуката от тази приказка?
¿Cuál es la moraleja de este cuento?
Когато бяхме малки, баба ни четеше приказки всяка вечер.
Cuando éramos pequeños, la abuela nos leía cuentos todas las noches.
Петър измамил чорбаджията и получил цяла торба жълтици.
Pedro engañó al rico y consiguió una bolsa entera de monedas de oro.
Хитър Петър е герой от много български народни приказки.
Pedro el Astuto es el protagonista de muchos cuentos populares búlgaros.
Никой не вярвал, че гърне може да вари без огън.
Nadie creía que una olla pudiera cocinar sin fuego.
Накрая бедните станали богати, а алчният чорбаджия останал без пари.
Al final los pobres se hicieron ricos, y el rico avaricioso se quedó sin dinero.
Práctica independiente
Escribe un texto breve sobre «Storytelling» utilizando tus propios ejemplos. Léelo en voz alta y compáralo con el modelo.
- Utilicé palabras de esta unidad.
- Expresé mis ideas en oraciones completas.
- Comparé mi respuesta con el modelo y corregí las partes que no estaban claras.
Имало едно време един беден селянин и тримата му синове.
Érase una vez un campesino pobre y sus tres hijos.
Хитър Петър бил много хитър и никой не можел да го измами.
Pedro el Astuto era muy listo, y nadie podía engañarle.
Богатият чорбаджия бил алчен и никога не давал нищо на бедните.
El rico era avaricioso y nunca daba nada a los pobres.