Charlando con amigos

В България хората минават на ти доста бързо. Колегите в един офис обикновено си говорят на ти още от първия ден, дори ако между тях има разлика във възрастта. Младите хора почти винаги си говорят на ти — в кафенето, във фитнеса, в университета. А между приятели и роднини вие звучи странно и студено. Но има ситуации, в които вие е задължително. Когато говорим с непознат по-възрастен човек, с лекар, с учител или със служител в институция, използваме вие. Ако кажете „ти“ на възрастна жена в автобуса, тя може да се обиди. Кой предлага да минем на ти? Обикновено по-възрастният или този, който е по-високо в йерархията. Той може да каже: „Да минем на ти?“ или просто „Може на ти.“ Тогава е учтиво да се съгласите. Интересно е, че в магазина и в кафенето продавачите често казват ти на млади клиенти. Това не е грубо — просто звучи по-приятелски. Ако не сте сигурни, започнете с вие. Никой няма да се обиди, че сте прекалено учтиви.

En Bulgaria la gente pasa al «⁠ти⁠» bastante rápido. Los compañeros de oficina suelen tutearse desde el primer día, aunque haya diferencia de edad. Los jóvenes casi siempre se hablan de «⁠ти⁠»: en la cafetería, en el gimnasio, en la universidad. Y entre amigos y familiares el «⁠вие⁠» suena raro y frío. Pero hay situaciones en las que el «⁠вие⁠» es obligatorio. Cuando hablamos con una persona mayor desconocida, con un médico, con un profesor o con un funcionario, usamos «⁠вие⁠». Si le dices «⁠ти⁠» a una señora mayor en el autobús, puede ofenderse. ¿Quién propone pasar al «⁠ти⁠»? Normalmente la persona mayor, o quien está más arriba en la jerarquía. Puede decir: «⁠¿Nos tuteamos?⁠» o simplemente «⁠Puedes tutearme⁠». Entonces lo educado es aceptar. Curiosamente, en las tiendas y cafeterías el personal suele tratar de «⁠ти⁠» a los clientes jóvenes. No es de mala educación: simplemente suena más cercano. Si no estás seguro, empieza con «⁠вие⁠». Nadie se ofenderá porque hayas sido demasiado educado.