Pintura y exposiciones

В неделя с приятелката ми Вера отидохме в Националната галерия. Там от няколко месеца е подредена изложба с творби на български художници от двадесети век. В първата зала има портрети и пейзажи. Много ми харесаха картините на Владимир Димитров – Майстора. Той рисува селски хора, жътва и плодове с ярки, топли цветове. Някои от портретите са нарисувани преди повече от сто години, но изглеждат съвсем съвременни. Във втората зала са изложени абстрактни творби. Вера ги хареса, а аз дълго гледах едно голямо платно и не разбрах какво изобразява. Екскурзоводката ни обясни, че художникът не рисува предмети, а чувства. След това картината ми се стори по-интересна. В последната зала има скулптури от камък и дърво. До всяка творба има малък надпис с името на автора и годината. Пипането е забранено, но снимането без светкавица е разрешено. Накрая пихме кафе в двора на галерията и спорихме коя творба е най-хубава. Така и не се съгласихме, но решихме след месец да отидем пак.

El domingo mi amiga Vera y yo fuimos a la Galería Nacional. Desde hace unos meses hay una exposición de obras de artistas búlgaros del siglo XX. En la primera sala hay retratos y paisajes. Me gustaron mucho los cuadros de Vladimir Dimitrov, el Maestro. Pinta gente del campo, la cosecha y fruta con colores vivos y cálidos. Algunos retratos se pintaron hace más de cien años, pero parecen totalmente modernos. En la segunda sala hay obras abstractas. A Vera le gustaron, pero yo estuve mucho rato mirando un lienzo grande y no entendí qué representa. La guía nos explicó que la artista pinta sentimientos, no objetos. Después de eso, el cuadro me pareció más interesante. En la última sala hay esculturas de piedra y de madera. Junto a cada obra hay una pequeña cartela con el nombre del artista y el año. Está prohibido tocar, pero se pueden hacer fotos sin flash. Al final nos tomamos un café en el patio de la galería y discutimos sobre cuál era la obra más bonita. No llegamos a ponernos de acuerdo, pero decidimos volver dentro de un mes.