Teatro y conciertos

Миналия петък за първи път бях на симфоничен концерт. Колежка ми подари билет за зала „България“, защото тя не можеше да отиде. Билетите бяха разпродадени от седмици, така че не можех да откажа. Когато пристигнах, публиката вече беше заела местата си. Повечето хора бяха облечени официално, а аз бях с дънки. Почувствах се малко неудобно, но никой не ми обърна внимание. Оркестърът излезе на сцената, публиката ръкопляска, а после в залата стана съвсем тихо. Диригентката вдигна ръце и музиката започна. Първата част ми се стори доста дълга. Не знаех кога може да се ръкопляска и два пъти заплясках преди всички. В антракта една възрастна дама ми обясни правилото: ръкопляска се само в края на цялото произведение, не между частите. Втората част беше по-енергична и много ми хареса. Накрая публиката стана права и викаше „Бис!“, докато оркестърът не изсвири още една кратка пиеса. Сега вече знам правилата и мисля да си купя абонамент за цялия сезон.

El viernes pasado fui por primera vez a un concierto sinfónico. Una compañera de trabajo me regaló una entrada para la sala Bulgaria porque ella no podía ir. Las entradas llevaban semanas agotadas, así que no pude decir que no. Cuando llegué, el público ya había ocupado sus asientos. La mayoría iba vestida de etiqueta y yo iba en vaqueros. Me sentí un poco incómoda, pero nadie se fijó en mí. La orquesta salió al escenario, el público aplaudió y luego la sala se quedó en completo silencio. La directora levantó las manos y empezó la música. La primera parte se me hizo bastante larga. No sabía cuándo se puede aplaudir y dos veces empecé a aplaudir antes que los demás. En el descanso, una señora mayor me explicó la norma: solo se aplaude al final de la obra completa, no entre los movimientos. La segunda parte fue más enérgica y me gustó mucho. Al final el público se puso en pie y gritó «⁠¡Otra!⁠» hasta que la orquesta tocó una pieza corta más. Ahora ya conozco las normas y estoy pensando en sacarme un abono.