Textos búlgaros antiguos: lectura con traducción

Осъвременен превод на краткия откъс: „Защото словото му беше властно.“ Това е част от изречение, а не целият стих. Старобългарският запис е посочен в източника. Той е кирилска транскрипция на глаголически паметник. Следователно видимите букви в изданието и буквите в ръкописа не бива да се смесват. Преводът е съвременен; той не се представя като възстановен средновековен изговор. Първо разпознай „бѣ“ като стара глаголна форма. После забележи, че съчетанието със значение на власт не е предадено буквално. Преводът използва прилагателно. Така става видима разликата между разчитане, тълкуване и избор на естествен съвременен израз. И в съвременния текст словото е подлог, а не лицето, за което се говори. Местоименната форма от оригинала е предадена с „му“. За да обясниш защо, разгледай връзката ѝ със съществителното, а не търси механична замяна на букви. Ако запазиш всяка стара дума, но промениш само знаците, няма непременно да получиш съвременен превод. Накрая сравни две възможности: „словото му беше властно“ и „говореше с власт“. Второто е по-свободно преразказване: сменя подлога и пренасочва вниманието към говорещия. То може да помогне при обяснение, но не е същото редакторско решение. Отбележиш ли разликата, вече не смесваш превод, осъвременяване и коментар.

Traducción al búlgaro moderno del breve extracto: «⁠Porque su palabra tenía autoridad⁠». Esto es parte de una oración, no el verso completo. La redacción en búlgaro antiguo figura en la fuente. Es una transcripción cirílica de un manuscrito glagolítico. Por tanto, es necesario distinguir las letras visibles en la edición de las que aparecen en el manuscrito. La traducción es moderna; no pretende reconstruir la pronunciación medieval. Primero identifique «⁠Бѣ⁠» como una forma verbal antigua. Luego observe que la frase que expresa autoridad no ha sido traducida literalmente. La traducción utiliza un adjetivo. Esto revela la diferencia entre descifrar, interpretar y elegir una expresión moderna y natural. También en el texto búlgaro moderno, la palabra, más que la persona de la que se habla, es el sujeto gramatical. La forma pronominal original se traduce como «⁠му⁠». Para explicar por qué, consideremos su relación con el sustantivo en lugar de buscar una sustitución mecánica de letras. Mantener todas las palabras antiguas y cambiar solo los signos no necesariamente producirá una traducción moderna. Finalmente, compare «⁠словото му беше властно⁠» y «⁠говореше с власт⁠». La segunda es una paráfrasis más libre: cambia de tema y desvía la atención hacia el hablante. Puede ayudar a explicar el significado, pero representa una decisión editorial diferente. Una vez que notes esta distinción, podrás separar traducción, modernización y comentario.