La Renaissance nationale et le tchitalichte

През XVIII век повечето българи живееха на село и малко от тях можеха да четат. През 1762 година монахът Паисий Хилендарски написа „История славянобългарска“. Той искаше хората да знаят своята история и да се гордеят със своя език. Това е важна книга от Възраждането. През 1824 година Петър Берон издаде „Рибния буквар“ и по него учеха цели поколения деца. През XIX век много български търговци вече бяха забогатели и даваха пари за училища. През 1835 година в Габрово откриха светско училище. Около двадесет години по-късно, през 1856 година, се появиха и първите читалища — в Свищов, Лом и Шумен. През 1870 година българите получиха и самостоятелна църква — Екзархията. Читалището беше много повече от библиотека. Там хората четяха вестници, слушаха лекции, играеха театър и учеха заедно. Много читалища бяха построени с дарения от обикновени хора. Будителите — учители, писатели, свещеници — вярваха, че грамотният народ ще бъде и свободен народ. Възраждането завършва с Освобождението през 1878 година. Но читалищата не изчезнаха. Днес в България има над три хиляди читалища. В тях деца танцуват народни танци, баби пеят в хор, а чужденци учат български.

Au XVIIIe siècle, la plupart des Bulgares vivaient dans des villages et peu d’entre eux savaient lire. En 1762, le moine Païssi de Hilendar écrivit «⁠ l'Histoire slave-bulgare ⁠». Il voulait que les gens connaissent leur histoire et soient fiers de leur langue. C'est un livre important du Réveil. En 1824, Petar Beron a publié «⁠Fish Primer⁠», et des générations entières d'enfants ont appris grâce à lui. Au 19e siècle, de nombreux marchands bulgares s'étaient déjà enrichis et donnaient de l'argent pour les écoles. En 1835, une école laïque fut ouverte à Gabrovo. Environ vingt ans plus tard, en 1856, les premiers chitalishta apparurent également à Svishtov, Lom et Choumen. En 1870, les Bulgares obtinrent également une église indépendante : l'Exarchat. Le chitalishte était bien plus qu'une bibliothèque. Là, les gens lisaient les journaux, écoutaient des conférences, montaient des pièces de théâtre et étudiaient ensemble. De nombreux chitalishta ont été construits grâce aux dons de gens ordinaires. Les éclaireurs – enseignants, écrivains, prêtres – croyaient qu'un peuple lettré serait aussi un peuple libre. Le renouveau prit fin avec la Libération en 1878. Mais la chitalishta ne disparut pas. Il y en a aujourd’hui plus de trois mille en Bulgarie. Les enfants y dansent des danses folkloriques, les grands-mères chantent dans des chorales et les étrangers apprennent le bulgare.