Habitudes et motivation

Борис живее в Пловдив и учи български след работа. През януари си обеща да чете по един час всяка вечер. Купи си красива тетрадка за осем евро и написа на първата страница: „Без пропуски!“ През първите дни имаше много мотивация, но скоро се появиха вечерни смени и неочаквани ангажименти. След два пропуснати дни той скри тетрадката в шкафа. В неделя разказа на приятелката си Ана, че няма самодисциплина. Тя не му предложи ново приложение. Попита го кога в деня му има десет спокойни минути. Оказа се, че след закуска обикновено чака кафето си да изстине. „На твое място бих опитала тогава“, каза Ана. Борис промени целта си. Започна да чете по две страници сутрин и да отбелязва всяка среща с книгата с точка в тетрадката. В един четвъртък отново пропусна, защото излезе по-рано. Този път обаче не се отказа. В петък продължи от същата страница, без да наваксва целия пропуснат час. След месец той още не беше завършил книгата. Но разбираше повече и вече не свързваше четенето само с угризения. Тетрадката му показваше усилията, а не идеална редица от дни.

Boris vit à Plovdiv et étudie le bulgare après le travail. En janvier, il s'est promis de lire une heure chaque soir. Il a acheté un beau carnet pour huit euros et a écrit sur la première page : «⁠ Pas de jours manqués ! ⁠» Au début, il était très motivé, mais bientôt des quarts de soir et des engagements inattendus sont apparus. Après deux jours d'absence, il a caché le cahier dans le placard. O Dimanche, il a dit à son amie Ana qu'il manquait d'autodiscipline. Elle n'a pas suggéré de nouvelle application. Elle lui a demandé quand il avait dix minutes tranquilles dans sa journée. Il s’est avéré qu’après le petit-déjeuner, il attendait habituellement que son café refroidisse. «⁠A votre place, j'essaierais alors⁠», a déclaré Ana. Boris a changé son objectif. Il commençait à lire deux pages le matin et marquait chaque rencontre avec son livre d'un point dans le cahier. Un jeudi, il manqua encore une journée parce qu'il était parti plus tôt. Mais cette fois, il n’a pas abandonné. Vendredi, il a continué à partir de la même page sans rattraper toute l'heure manquée. Après un mois, il n'avait toujours pas terminé le livre. Mais il comprenait mieux et n'associait plus la lecture uniquement aux affres de la conscience. Son carnet montrait ses efforts plutôt qu'une séquence parfaite de jours.