Textes bulgares anciens : lecture avec traduction

Осъвременен превод на краткия откъс: „Защото словото му беше властно.“ Това е част от изречение, а не целият стих. Старобългарският запис е посочен в източника. Той е кирилска транскрипция на глаголически паметник. Следователно видимите букви в изданието и буквите в ръкописа не бива да се смесват. Преводът е съвременен; той не се представя като възстановен средновековен изговор. Първо разпознай „бѣ“ като стара глаголна форма. После забележи, че съчетанието със значение на власт не е предадено буквално. Преводът използва прилагателно. Така става видима разликата между разчитане, тълкуване и избор на естествен съвременен израз. И в съвременния текст словото е подлог, а не лицето, за което се говори. Местоименната форма от оригинала е предадена с „му“. За да обясниш защо, разгледай връзката ѝ със съществителното, а не търси механична замяна на букви. Ако запазиш всяка стара дума, но промениш само знаците, няма непременно да получиш съвременен превод. Накрая сравни две възможности: „словото му беше властно“ и „говореше с власт“. Второто е по-свободно преразказване: сменя подлога и пренасочва вниманието към говорещия. То може да помогне при обяснение, но не е същото редакторско решение. Отбележиш ли разликата, вече не смесваш превод, осъвременяване и коментар.

Traduction moderne en bulgare du court extrait : «⁠ Car sa parole portait autorité. ⁠» Ceci fait partie d'une phrase, pas le verset entier. La formulation en vieux bulgare est donnée dans la source. Il s'agit d'une transcription cyrillique d'un manuscrit glagolitique. Les lettres visibles dans l'édition doivent donc être distinguées de celles du manuscrit. La traduction est moderne ; il ne prétend pas reconstruire la prononciation médiévale. Identifiez d'abord «⁠ Бѣ ⁠» comme une ancienne forme verbale. Notez ensuite que l’expression exprimant l’autorité n’a pas été traduite littéralement. La traduction utilise un adjectif. Cela révèle la différence entre déchiffrer, interpréter et choisir une expression moderne et naturelle. Dans le texte bulgare moderne également, c'est le mot, plutôt que la personne dont on parle, qui est le sujet grammatical. La forme pronominale originale est rendue par «⁠ му ⁠». Pour expliquer pourquoi, considérons sa relation avec le nom plutôt que de chercher une substitution mécanique des lettres. Conserver tous les mots anciens en changeant uniquement les signes ne produira pas nécessairement une traduction moderne. Enfin, comparez «⁠ словото му беше властно ⁠» et «⁠ говореше с власт ⁠». La seconde est une paraphrase plus libre : elle change de sujet et déplace l’attention vers celui qui parle. Cela peut aider à expliquer le sens, mais cela représente une décision éditoriale différente. Une fois cette distinction remarquée, vous pouvez séparer la traduction, la modernisation et le commentaire.