Egyszer volt, hol nem volt…

Имало едно време в едно село един беден, но много хитър човек — Хитър Петър. В същото село живеел и един богат чорбаджия. Той бил толкова алчен, че никога не давал нищо на бедните. Един ден Петър си готвел боб на огън в полето. Когато видял, че чорбаджията идва, бързо свалил гърнето от огъня и го сложил на земята. Бобът продължавал да ври, а Петър весело го бъркал с лъжица. — Какво е това чудо? — попитал чорбаджията. — Това е вълшебно гърне — отговорил Петър. — Вари само, без огън! Чорбаджията веднага пожелал да купи гърнето. Петър отначало не искал да го продава, но накрая го продал за цяла торба жълтици. Чорбаджията занесъл гърнето вкъщи, сипал вода и боб и седнал да чака. Чакал час, чакал два — нищо. Гърнето си стояло студено. Ядосан, чорбаджията отишъл при Петър: — Ти ме измами! — Не съм — отговорил спокойно Петър. — Сигурно не знаеш как да го ползваш. Така бедният Петър наказал алчния чорбаджия. Поуката е ясна: алчният човек лесно повярва на всяка лъжа.

Egyszer volt, hol nem volt, élt egy faluban egy szegény, de nagyon ravasz ember – Ravasz Péter. Ugyanabban a faluban élt egy gazdag csorbadzsija is. Olyan kapzsi volt, hogy soha semmit sem adott a szegényeknek. Egy nap Péter babot főzött magának tűzön a mezőn. Amikor látta, hogy jön a gazdag, gyorsan levette a fazekat a tűzről, és a földre tette. A bab tovább fortyogott, Péter pedig vidáman kavargatta egy kanállal. – Miféle csoda ez? – kérdezte a gazdag. – Ez egy varázsfazék – felelte Péter. – Magától főz, tűz nélkül! A gazdag rögtön meg akarta venni a fazekat. Péter eleinte nem akarta eladni, de végül odaadta egy egész zsák aranyért. A gazdag hazavitte a fazekat, vizet öntött bele, babot tett bele, és leült várni. Várt egy órát, várt kettőt – semmi. A fazék csak állt hidegen. A gazdag dühösen elment Péterhez: – Becsaptál! – Dehogy – felelte nyugodtan Péter. – Biztosan csak nem tudod használni. Így büntette meg a szegény Péter a kapzsi gazdagot. A tanulság világos: a kapzsi ember könnyen elhisz bármilyen hazugságot.