La Rinascita e il chitalishte

През XVIII век повечето българи живееха на село и малко от тях можеха да четат. През 1762 година монахът Паисий Хилендарски написа „История славянобългарска“. Той искаше хората да знаят своята история и да се гордеят със своя език. Това е важна книга от Възраждането. През 1824 година Петър Берон издаде „Рибния буквар“ и по него учеха цели поколения деца. През XIX век много български търговци вече бяха забогатели и даваха пари за училища. През 1835 година в Габрово откриха светско училище. Около двадесет години по-късно, през 1856 година, се появиха и първите читалища — в Свищов, Лом и Шумен. През 1870 година българите получиха и самостоятелна църква — Екзархията. Читалището беше много повече от библиотека. Там хората четяха вестници, слушаха лекции, играеха театър и учеха заедно. Много читалища бяха построени с дарения от обикновени хора. Будителите — учители, писатели, свещеници — вярваха, че грамотният народ ще бъде и свободен народ. Възраждането завършва с Освобождението през 1878 година. Но читалищата не изчезнаха. Днес в България има над три хиляди читалища. В тях деца танцуват народни танци, баби пеят в хор, а чужденци учат български.

Nel XVIII secolo la maggior parte dei bulgari viveva nei villaggi e pochi di loro sapevano leggere. Nel 1762 il monaco Paisij di Hilendar scrisse la «⁠Storia slavo-bulgara⁠». Voleva che le persone conoscessero la loro storia e fossero orgogliose della loro lingua. Questo è un libro importante del Revival. Nel 1824 Petar Beron pubblicò il 'Fish Primer', da cui intere generazioni di bambini impararono. Nel XIX secolo molti commercianti bulgari si erano già arricchiti e donavano soldi per le scuole. Nel 1835 a Gabrovo fu aperta una scuola secolare. Circa vent'anni dopo, nel 1856, apparve anche il primo chitalishta: a Svishtov, Lom e Shumen. Nel 1870 anche i bulgari ottennero una chiesa indipendente: l'Esarcato. La chitalishte era molto più di una biblioteca. Là la gente leggeva giornali, ascoltava discorsi, metteva in scena spettacoli teatrali e studiava insieme. Molti chitalishta furono costruiti con le donazioni della gente comune. Gli illuministi – insegnanti, scrittori, preti – credevano che un popolo alfabetizzato sarebbe stato anche un popolo libero. La rinascita terminò con la Liberazione nel 1878. Ma i chitalishta non scomparvero. Oggi ce ne sono più di tremila in Bulgaria. In essi i bambini ballano danze popolari, le nonne cantano nei cori e gli stranieri imparano il bulgaro.