B1 · Unità 5
C'era una volta…
Saprai raccontare con parole tue una breve fiaba popolare bulgara, quella di Pietro il Furbo (Hitar Petar).
Parole nuove
fiaba
«Народна приказка»
: una fiaba popolare di autore sconosciuto.
C'era una volta…
L'inizio delle fiabe, già con il riferito.
furbo
«Хитър Петър»
: un eroe popolare che si fa beffe dei ricchi e degli avari.
imbrogliare
богатricco
povero
avaro
ricco
Attenzione: finisce in -я ma è maschile: «алчният чорбаджия»
.
селянинcontadino
гърнеpentola di coccio
царzar
saggio
sciocco
credere
morale
paese
«На село»
= nel/nel villaggio, in campagna.
Una fiaba della buonanotte
Kalina, la figlia dei tuoi amici (6 anni)
Ще ми разкажеш ли приказка? Но българска!
Mi racconti una fiaba? Una bulgara!
Добре. Имало едно време един много хитър човек — Хитър Петър.
Va bene. C'era una volta un uomo molto furbo: Pietro il Furbo.
Kalina, la figlia dei tuoi amici (6 anni)
Знам го! И какво направи този път?
Lo conosco! E cosa ha combinato stavolta?
Измамил един алчен чорбаджия. Продал му гърне, което уж вари само.
Ha imbrogliato un ricco avaro. Gli ha venduto una pentola che, a suo dire, cuoce da sola.
Kalina, la figlia dei tuoi amici (6 anni)
Как така само? Без огън ли?
Come sarebbe da sola? Senza fuoco?
Да! Чорбаджията повярвал и дал цяла торба жълтици за него.
Sì! Il ricco ci credette e diede in cambio un intero sacco di monete d'oro.
Kalina, la figlia dei tuoi amici (6 anni)
Ха-ха! А после?
Ah ah! E poi?
После вкъщи гърнето си стояло студено и чорбаджията много се ядосал.
Poi a casa la pentola restò fredda, e il ricco si arrabbiò moltissimo.
Kalina, la figlia dei tuoi amici (6 anni)
Така му се пада, щом е алчен! Разкажи още една!
Gli sta bene, così impara a essere avaro! Raccontamene un'altra!
Grammatica
Le fiabe popolari si raccontano con le forme del riferito: nessuno ha assistito ai fatti. Cominciano con «Имало едно време…»
(C'era una volta…) e ogni azione successiva è nella forma in -л: «Петър продал гърнето»
, «чорбаджията се ядосал»
.
Имало едно време един беден селянин и тримата му синове.
C'era una volta un povero contadino con tre figli.
Глупавият чорбаджия повярвал на Петър и купил гърнето.
Lo sciocco riccone credette a Pietro e comprò la pentola.
Pietro il Furbo e la pentola magica
Имало едно време в едно село един беден, но много хитър човек — Хитър Петър. В същото село живеел и един богат чорбаджия. Той бил толкова алчен, че никога не давал нищо на бедните. Един ден Петър си готвел боб на огън в полето. Когато видял, че чорбаджията идва, бързо свалил гърнето от огъня и го сложил на земята. Бобът продължавал да ври, а Петър весело го бъркал с лъжица. — Какво е това чудо? — попитал чорбаджията. — Това е вълшебно гърне — отговорил Петър. — Вари само, без огън! Чорбаджията веднага пожелал да купи гърнето. Петър отначало не искал да го продава, но накрая го продал за цяла торба жълтици. Чорбаджията занесъл гърнето вкъщи, сипал вода и боб и седнал да чака. Чакал час, чакал два — нищо. Гърнето си стояло студено. Ядосан, чорбаджията отишъл при Петър: — Ти ме измами! — Не съм — отговорил спокойно Петър. — Сигурно не знаеш как да го ползваш. Така бедният Петър наказал алчния чорбаджия. Поуката е ясна: алчният човек лесно повярва на всяка лъжа.
C'era una volta, in un villaggio, un uomo povero ma molto astuto: Pietro il Furbo. Nello stesso villaggio viveva anche un ricco chorbadzhiya. Era così avaro che non dava mai niente ai poveri. Un giorno Pietro stava cuocendo dei fagioli sul fuoco nel campo. Quando vide arrivare il ricco, tolse in fretta la pentola dal fuoco e la mise per terra. I fagioli continuavano a bollire, e Pietro li girava allegro con un cucchiaio. «Che meraviglia è questa?» chiese il ricco. «È una pentola magica», rispose Pietro. «Cuoce da sola, senza fuoco!» Il ricco volle subito comprare la pentola. All'inizio Pietro non voleva venderla, ma alla fine gliela vendette per un intero sacco di monete d'oro. Il ricco portò la pentola a casa, ci mise acqua e fagioli e si sedette ad aspettare. Aspettò un'ora, ne aspettò due: niente. La pentola restava fredda. Arrabbiato, il ricco andò da Pietro: «Mi hai imbrogliato!» «Io no», rispose Pietro con calma. «Forse non sai usarla.» Così il povero Pietro punì il ricco avaro. La morale è chiara: chi è avaro crede facilmente a qualsiasi bugia.
Esempi
Хитър Петър бил много хитър и никой не можел да го измами.
Pietro il Furbo era astutissimo e nessuno riusciva a imbrogliarlo.
Богатият чорбаджия бил алчен и никога не давал нищо на бедните.
Il ricco era avaro e non dava mai niente ai poveri.
Царят имал една много красива дъщеря.
Il re aveva una figlia bellissima.
Мъдрият старец казал на царя да не бърза.
Il vecchio saggio disse al re di non avere fretta.
Коя е поуката от тази приказка?
Qual è la morale di questa fiaba?
Когато бяхме малки, баба ни четеше приказки всяка вечер.
Quando eravamo piccoli, la nonna ci leggeva le fiabe ogni sera.
Петър измамил чорбаджията и получил цяла торба жълтици.
Pietro imbrogliò il ricco e ottenne un intero sacco di monete d'oro.
Хитър Петър е герой от много български народни приказки.
Pietro il Furbo è il protagonista di molte fiabe popolari bulgare.
Никой не вярвал, че гърне може да вари без огън.
Nessuno credeva che una pentola potesse cuocere senza fuoco.
Накрая бедните станали богати, а алчният чорбаджия останал без пари.
Alla fine i poveri diventarono ricchi e il ricco avaro rimase senza soldi.
Pratica indipendente
Scrivi un breve testo sulla «narrazione» utilizzando i tuoi esempi. Leggilo ad alta voce e confrontalo con il modello.
- Ho usato parole di questa unità.
- Ho espresso le mie idee in frasi complete.
- Ho confrontato la mia risposta con il modello e corretto le parti poco chiare.
Имало едно време един беден селянин и тримата му синове.
C'era una volta un povero contadino con tre figli.
Хитър Петър бил много хитър и никой не можел да го измами.
Pietro il Furbo era astutissimo e nessuno riusciva a imbrogliarlo.
Богатият чорбаджия бил алчен и никога не давал нищо на бедните.
Il ricco era avaro e non dava mai niente ai poveri.