Situazioni formali

Казвам се Каролина, от Полша съм и от няколко месеца живея в Пловдив. Миналата седмица трябваше да отида в общината за адресна регистрация. Българският ми е добър, но много се притеснявах: как се говори учтиво със служител? Приятелката ми Вера ми даде няколко съвета: „Не започвай с «Искам». Започни с «Бих искала». И винаги говори на вие, дори ако служителят е по-млад от теб.“ Сутринта взех талон за ред и зачаках. Когато дойде моят ред, казах: „Добър ден, бих искала да подам заявление за адресна регистрация.“ Служителката се усмихна и ми даде формуляр. Няколко думи не разбрах, затова попитах: „Бихте ли могли да ми обясните какво означава това?“ Тя ми обясни много търпеливо. Попълних формуляра, подписах се и ѝ го подадох. Накрая се оказа, че съм забравила копието на договора за наем. Вече се ядосвах на себе си, но служителката каза: „Няма проблем, можете да го изпратите по имейл.“ Излязох от общината щастлива. Разбрах нещо важно: учтивият тон отваря много врати. А «бих» вече е моята малка вълшебна дума.

Mi chiamo Karolina, sono polacca e vivo a Plovdiv da qualche mese. La settimana scorsa dovevo andare in comune per registrare il mio indirizzo. Il mio bulgaro è buono, ma ero molto nervosa: come si parla con cortesia a un funzionario? La mia amica Vera mi ha dato qualche consiglio: «⁠Non cominciare con «Искам⁠» (voglio). Comincia con «⁠Бих искала⁠» (vorrei). E dai sempre del Lei, anche se l'impiegato è più giovane di te.» La mattina ho preso il numero e ho aspettato. Quando è arrivato il mio turno, ho detto: «⁠Buongiorno, vorrei presentare una domanda per la registrazione dell'indirizzo.⁠» L'impiegata ha sorriso e mi ha dato un modulo. Non capivo alcune parole, quindi ho chiesto: «⁠Potrebbe spiegarmi cosa significa?⁠» Me l'ha spiegato con molta pazienza. Ho compilato il modulo, l'ho firmato e gliel'ho consegnato. Alla fine è venuto fuori che avevo dimenticato la copia del contratto d'affitto. Stavo già per arrabbiarmi con me stessa, ma l'impiegata ha detto: «⁠Nessun problema, può mandarla via email.⁠» Sono uscita dal comune felice. Ho capito una cosa importante: un tono cortese apre molte porte. E «⁠бих⁠» adesso è la mia piccola parola magica.