Chiacchiere tra amici

В България хората минават на ти доста бързо. Колегите в един офис обикновено си говорят на ти още от първия ден, дори ако между тях има разлика във възрастта. Младите хора почти винаги си говорят на ти — в кафенето, във фитнеса, в университета. А между приятели и роднини вие звучи странно и студено. Но има ситуации, в които вие е задължително. Когато говорим с непознат по-възрастен човек, с лекар, с учител или със служител в институция, използваме вие. Ако кажете „ти“ на възрастна жена в автобуса, тя може да се обиди. Кой предлага да минем на ти? Обикновено по-възрастният или този, който е по-високо в йерархията. Той може да каже: „Да минем на ти?“ или просто „Може на ти.“ Тогава е учтиво да се съгласите. Интересно е, че в магазина и в кафенето продавачите често казват ти на млади клиенти. Това не е грубо — просто звучи по-приятелски. Ако не сте сигурни, започнете с вие. Никой няма да се обиди, че сте прекалено учтиви.

In Bulgaria si passa al «⁠ти⁠» abbastanza in fretta. In ufficio i colleghi di solito si danno del «⁠ти⁠» fin dal primo giorno, anche se c'è una differenza d'età. I giovani tra loro usano quasi sempre il «⁠ти⁠»: al bar, in palestra, all'università. E tra amici e parenti il «⁠вие⁠» suona strano e freddo. Ma ci sono situazioni in cui il «⁠вие⁠» è d'obbligo. Quando parliamo con uno sconosciuto più anziano, con un medico, un insegnante o un impiegato in un ufficio pubblico, usiamo il «⁠вие⁠». Se dai del «⁠ти⁠» a una signora anziana sull'autobus, potrebbe offendersi. Chi propone di passare al «⁠ти⁠»? Di solito la persona più anziana, o chi sta più in alto nella gerarchia. Può dire: «⁠Ci diamo del «ти⁠»?» o semplicemente «⁠Va bene il «ти⁠»». A quel punto è cortese accettare. Curiosamente, nei negozi e nei bar il personale dà spesso del «⁠ти⁠» ai clienti giovani. Non è scortese: suona solo più amichevole. Se non sei sicuro, comincia con il «⁠вие⁠». Nessuno si offenderà perché sei stato troppo cortese.