Pittura e mostre

В неделя с приятелката ми Вера отидохме в Националната галерия. Там от няколко месеца е подредена изложба с творби на български художници от двадесети век. В първата зала има портрети и пейзажи. Много ми харесаха картините на Владимир Димитров – Майстора. Той рисува селски хора, жътва и плодове с ярки, топли цветове. Някои от портретите са нарисувани преди повече от сто години, но изглеждат съвсем съвременни. Във втората зала са изложени абстрактни творби. Вера ги хареса, а аз дълго гледах едно голямо платно и не разбрах какво изобразява. Екскурзоводката ни обясни, че художникът не рисува предмети, а чувства. След това картината ми се стори по-интересна. В последната зала има скулптури от камък и дърво. До всяка творба има малък надпис с името на автора и годината. Пипането е забранено, но снимането без светкавица е разрешено. Накрая пихме кафе в двора на галерията и спорихме коя творба е най-хубава. Така и не се съгласихме, но решихме след месец да отидем пак.

Domenica io e la mia amica Vera siamo andati alla Galleria Nazionale. Da qualche mese c'è una mostra di opere di artisti bulgari del Novecento. Nella prima sala ci sono ritratti e paesaggi. Mi sono piaciuti molto i quadri di Vladimir Dimitrov, il Maestro. Dipinge contadini, mietiture e frutta con colori vivaci e caldi. Alcuni ritratti sono stati dipinti più di cento anni fa, ma sembrano modernissimi. Nella seconda sala ci sono opere astratte. A Vera sono piaciute, ma io ho guardato a lungo una grande tela senza capire cosa rappresentasse. La guida ci ha spiegato che l'artista dipinge sentimenti, non oggetti. Dopo, il quadro mi è sembrato più interessante. Nell'ultima sala ci sono sculture in pietra e legno. Accanto a ogni opera c'è una targhetta con il nome dell'artista e l'anno. È vietato toccare, ma si possono fare foto senza flash. Alla fine abbiamo preso un caffè nel cortile della galleria e abbiamo discusso su quale opera fosse la più bella. Non ci siamo mai messi d'accordo, ma abbiamo deciso di tornarci tra un mese.