Umorismo e ironia

В петък следобед Виктор занесе плакатите за училищния клуб в малко студио за печат в София. С него беше Нина, която участваше за първи път в подготовката. Трябваха им двайсет цветни плаката за понеделник. Сътрудничката в студиото отвори файла, погледна екрана и натисна бутона. От принтера излезе един съвсем празен лист. Виктор го вдигна към светлината: «Прекрасно! Нашият проект с най-малко детайли досега». Нина се усмихна, но не беше сигурна дали не пропуска нещо от замисъла. «Не е нарочно — обясни той. — Исках да кажа, че машината не е отпечатала нищо». Положителната дума «прекрасно» тук означаваше обратното на буквалната похвала. Тонът му беше спокоен, а разминаването с празния лист създаваше шегата. За да я разбереш, не е достатъчно да знаеш речниковото значение на думата. Трябва да свържеш казаното с това, което се случва пред говорещия. Сътрудничката провери настройките и пусна още един лист. Пак нищо. «Принтерът си взе отпуск», каза тя. Нина вече разбираше: машината не беше отпътувала никъде. Служителката представяше повредата като човешко решение за почивка. Това позволяваше и на тримата да се посмеят на неприятната ситуация. Никой не обвиняваше другия, че е неспособен. Последва и конкретно предложение: да проверят файла на втория принтер, който засега беше зает. Докато чакаха, Виктор отвори плаката на телефона си. Оказа се, че в заглавието беше написал името на собствения си клуб грешно. «Голям редактор съм, няма що», промърмори той. Този път шегата беше насочена към него самия. Нина разпозна самоиронията и предложи да проверят заедно и останалите редове. Виктор прие; не му трябваше утешение, че правописът няма значение. Трябваше му втори чифт очи, преди да отпечатат двайсет еднакви грешки. В този момент Нина каза: «Ето защо не ти дават да пишеш сам». Тя го познаваше отдавна и очакваше той да се засмее. Виктор обаче сведе поглед. «Сега не ми е за шега», отговори. Срокът го притесняваше повече, отколкото показваше. Нина не започна да доказва, че той няма чувство за хумор. «Извинявай, не исках да те засегна. Нека проверим текста», каза тя. Близостта между тях не правеше всяка закачка подходяща във всеки момент. «Шегата настрана, кой принтер ще свърши работа?», попита Виктор след малко. С тази реплика той върна разговора към задачата. Сътрудничката потвърди, че вторият принтер е освободен. Първо отпечатаха пробен лист, прочетоха го и чак тогава поръчаха останалите. Цялата поръчка струваше осемнайсет евро; това беше предварително уговорената цена, не отстъпка заради повредата. Когато излязоха, Нина попита дали може да запази празния лист. «За архива на минимализма», добави тя. Този път Виктор сам се засмя и ѝ го подаде.

Venerdì pomeriggio Viktor ha portato i manifesti del club scolastico in un piccolo studio di stampa a Sofia. Con lui c'era Nina, che per la prima volta lo stava aiutando nei preparativi. Avevano bisogno di venti manifesti a colori per lunedì. L'assistente aprì il file, guardò lo schermo e premette il pulsante. Dalla stampante è uscito un foglio completamente bianco. Viktor lo sollevò alla luce. «⁠Meraviglioso! Il nostro progetto più minimalista finora.⁠» Nina sorrise, ma non era sicura se si fosse persa parte dell'idea. «⁠Non è intenzionale⁠», spiegò. «⁠Volevo dire che la macchina non ha stampato nulla.⁠» La parola positiva «⁠meraviglioso⁠» qui significa l’opposto della lode letterale. Il suo tono era calmo, e la mancata corrispondenza con il foglio bianco creò lo scherzo. Per capirlo, non è sufficiente conoscere il significato della parola sul dizionario. È necessario collegare ciò che viene detto con ciò che accade davanti all'oratore. L'assistente ha controllato le impostazioni e ha provato con un altro foglio. Ancora niente. «⁠La tipografia è andata in vacanza⁠», ha detto. Nina ora capì: la macchina non era andata da nessuna parte. Il dipendente presentava la colpa come una decisione umana di prendersi una pausa. Ciò ha permesso a tutti e tre di ridere della situazione sgradita. Nessuno accusava nessun altro di essere incompetente. Seguì un suggerimento pratico: avrebbero potuto controllare il file sulla seconda stampante, che per il momento era occupata. Mentre aspettavano, Viktor aprì il poster sul suo telefono. Ha scoperto di aver scritto male il nome del suo club nell'intestazione. «⁠Che razza di redattore sono⁠», mormorò. Questa volta lo scherzo ha preso di mira se stesso. Nina riconobbe l'autoironia e suggerì di controllare insieme le altre battute. Viktor acconsentì; non aveva bisogno di essere rassicurato sul fatto che l'ortografia non avesse importanza. Aveva bisogno di un secondo paio di occhi prima di stampare venti errori identici. A A quel punto Nina disse: «⁠Ecco perché non ti lasciano scrivere da solo⁠». Lo conosceva da molto tempo e si aspettava che ridesse. Ma Viktor abbassò gli occhi. «⁠Non ho voglia di scherzare in questo momento⁠», ha risposto. La scadenza lo preoccupava più di quanto mostrasse. Nina non iniziò a sostenere che non avesse senso dell'umorismo. «⁠Scusa, non volevo turbarti. Controlliamo il testo⁠», disse. La loro vicinanza non rendeva ogni battuta appropriata in ogni momento. «⁠Scherzi a parte, quale stampante farà il lavoro?⁠» chiese Viktor poco dopo. Con questa osservazione riportò la conversazione sull'argomento. L'assistente ha confermato che la seconda stampante era libera. Prima hanno stampato un foglio di prova, lo hanno letto e solo dopo hanno ordinato il resto. L'intero ordine è costato diciotto euro: quello era il prezzo pattuito, non uno sconto per colpa. Mentre se ne andavano, Nina chiese se poteva tenere il foglio bianco. «⁠Per l'archivio del minimalismo⁠», ha aggiunto. Questa volta anche Viktor rise e glielo porse.